Какви са рисковете при евроинтеграцията на Западните Балкани?

Европейското бъдеще на Западните Балкани бе потвърдено в приета вчера стратегия на Европейската комисия (ЕК). В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно сътрудничество с цел преодоляване на конкретни предизвикателства: необходимостта от реформи и добри съседски отношения. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подчерта, че това е инвестиция в сигурността на Европейския съюз, но няма да има разширявания по време на настоящия мандат на Комисията.

„Голямата новина от вчера е, че за пръв път се дава някакъв хоризонт, макар и с индикативен срок за страните от Западните Балкани.  Това ще бъде много мотивиращо не само за Сърбия и Черна гора“, така днес председателят на парламентарната комисия по европейските въпроси Кристиан Вигенин (БСП) коментира пред БНР приетата стратегия. 

Той обаче отправи следното предупреждение: „Има различни интереси в нашия регион. Такава ни е съдбата тук, на този кръстопът. Ще има сигурно интереси на различни играчи, които няма да искат, ще се опитват да създават проблеми и конфликти, ще се опитват да забавят този процес на принципа "Разделяй и владей".

„Да разделяш и владееш обществата в тези сравнително малки страни не е толкова сложно, да разделяш и владееш страните, да ги настройваш една срещу друга. Това е стара политика, но въпросът е дали сме дорасли
наистина в 21 век да се опитаме сами да определяме съдбата си, да виждаме шансовете, които ни се дават“, каза той.

По думите му държавите кандидатки ще бъдат мотивирани за реформи. А в по-скептичните европейски страни ще има време за осъзнаване на реалностите и обществен дебат.

Перспективата не е съвсем близка, но отношението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер към тези страни и разширяването се промени по време на неговото председателство и естествен ход в тази посока е вчерашното съобщение на ЕК, подчерта още Вигенин. Той препоръча ангажиментът на българското председателство да бъде пренесен и по време на австрийското председателство.

Депутатът отбеляза и голямата отговорност на страните кандидатки от Западните Балкани, които трябва да покажат, че сега създаденият момент няма да бъде пропуснат.

Ние сме близки до тези държави по манталитет и развитие, България може да бъде полезна с опита си от процеса на присъединяването, каза пред БНР председателят на комисията по външна политика в парламента Джема Грозданова (ГЕРБ).

Стратегията не е нещо изключително, което се случва в момента. Това е един регулярен комуникационен документ между Европейския парламент (ЕП), Съвета и ЕК. Сега му обръщаме повече внимание, защото специалният фокус на българското председателство е възможността за присъединяване на страните от Западните Балкани, посочи депутатът. 2025 г. е само индикативен срок, обясни тя, като посочи, че не е задължително присъединяването да бъде обвързано с тази година.

Междувременно руският всекидневник "Независимая газета" подробно отразява обявената от ЕК вчера "пътна карта" за разширението на ЕС на Балканите.

Една от причините за повишеното внимание на Брюксел към този регион е опитът да бъде неутрализирано геополитическото влияние на Русия и Китай в региона, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

В статията се обръща внимание, че главни кандидати за приемане в ЕС са Сърбия и Черна гора. Именно тези две страни са смятани за най-тясно свързани с Русия политически и исторически.