По-зелена ли е природата след зелените субсидии за фермерите?*

2018 г. вече e история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."

12 млрд. евро годишно или 8 на сто от бюджета на Европейския съюз се дават за зелени политики в земеделието или така наречените зелени плащания, изчисли Европейската сметна палата (ЕСП). Логичен е въпросът дали зелените плащания допринесоха за опазването на околната среда?

За зелени плащания отиват 30% от всички директни плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП). Самите директни плащания фермерите получават според площта на обработваната земя.

Стопаните получиха първите си плащания за екологизиране през финансовата 2016 г. за искания, подадени през 2015 г. или средно около 80 евро на хектар годишно, с някои разлики между държавите членки, припомня ЕСП.

В критичен доклад европейските одитори отбелязаха още преди година, че с последната реформа от 2013 г., която въведе зелените плащания, не бяха заложени измерими цели, които да докажат ефект върху почви, климат и биоразнообразие.

Според одиторите резултатът е сложна схема за подпомагане на доходите, която още не е екологично ефективна. Те изчисляват, че екологизирането е променило практиките едва върху 5% от цялата обработваема земя в ЕС.

Имаме ли подобрена околна среда и по-екологично земеделие?

Според управителя на ИнтелиАгро Николай Вълканов сегашната политика има „по-скоро символичен ефект“.

Той припомня основните направления на екологизирането:

„Диверсификация на културите (но не ротация), което практически всички стопанства над 500 дка вече правеха, т.е. реален ефект липсваше;

Екологично насочени площи – тук са включени най-разнообразни мерки, сред които оставяне земя под угар, засяване на протеинови култури и на междинни смески за зелено торене.

Докато последните две имат теоретично безспорен екоефект (би следвало да намалят нуждата от минерален азот, но остава въпросът дали фермерите продължават да торят „по норма“ следващите култури), то оставянето под угар има точно обратен ефект – води до ерозия.