По-зелена ли е природата след зелените субсидии за фермерите?*

Договорени са едни пари, мерките са петгодишни, сключени са договори, които надвишават бюджетите. Това, че имаме изплатени или договорени няколкостотин милиона по тези мерки, не означава, че сме помогнали на околната среда. По-важните индикатори трябва да се разработят с национален консенсус и да се следят“, казва Стоилко Апостолов.

На въпрос какви са резултатите от зелените плащания и екологичните мерки в ПРСР и Таня Дъбнишка заявява, че  към момента може да се отчете само количествен резултат: броят стопанства, обхванатата площ, изплатеното подпомагане с европейски и национални средства.

„Към момента отчитаме преизпълнение на всички междинни цели по компенсаторните мерки на ПРСР 2014-2020 г.

Настоящата“зелена“ архитектура беше предмет на оценка на въздействието само в първоначалното предложение на Еврокомисията, публикувано на 12 октомври 2011 г., но не бе направена оценка на въздействието на окончателното законодателство на ОСП 2014-2020, прието през декември 2013 г. Трудно е да се даде отговор на поставения въпрос без задълбочено проучване“, отчита Таня Дъбнишка.

Тя подчертава, че всяка „зелена“ мярка или схема има своята конкретна цел и дизайн, насочени към климат, опазване на околна среда (почви, води, въздух) и биоразнообразие (флора, фауна, местообитания, генетични ресурси), хуманно отношение към животните. Самите различни инструменти имат и синергичен ефект. Според нея зелените политики „със сигурност имат позитивен принос в изпълнението на целите на ЕС по отношение на климата и околната среда“.

Според експерта от АЗПБ наблюдаваме ясна тенденция в поведението на земеделците: „Колегите станаха чувствителни на „зелената“ тема, научават и прилягат все повече и по-смело различни нови практики, свързани с прецизно земеделие, управление на торове, препарати, храни и вода при животните, производствени ресурси/активи, практики, щадящи структурата на почвата и запазващи влагата и органичното вещество“.

Какво да очакват фермерите след 2020 г.?

„В предложенията за промени в ОСП след 2020 г. съмнителният ефект от начина, по който досега бяха прилагани зелените плащания, е отразен. Виждаме задължителност на ротацията, предложения за опазване на органичния състав в почвите и други елементи, но не бива да се пропуска, че националните решения ще имат голяма роля в бъдещата политика. Ето защо е необходим анализ на това какви зелени мерки има смисъл да бъдат заложени в нашия стратегически план, преди той да започне да се изготвя“, препоръчва Николай Вълканов.

„Комисията си е взела бележки, затова предлага нова, по-амбициозна архитектура на зелените плащания“, коментира Светлана Боянова. Тя посочва, че сегашното кръстосано съответствие плюс зелените мерки след 2020 г. се очаква да се трансформират в базови екологични изисквания, за които няма да се получава отделно финансиране, а напротив – те стават предварителни условия, за да си получиш директното плащане.

Вече няма да има диверсификация, а сеитбооборот, който сега подпомагаме като доброволна мярка в ПРСР. Ще се търси избягване на припокриването между отделните мерки.

„Комисията реши да надгради сегашните изисквания, заменя диверсификацията със сеитбооборота, и върху това държавите трябва да измислят доброволна схема по първи стълб (директните плащания – бел. р.). Тя е доброволна за земеделците, но задължителна за държавата. Там вече допълнително ще се дадат пари, ако фермерите се включат.