По-зелена ли е природата след зелените субсидии за фермерите?*

Но налагането на ограничения за използването на продукти за растителна защита в азотфиксиращите/протеиновите култури може да накара част от стопаните да се откажат от тях, защото се намалява крайният резултат.

Опазване на постоянно затревените площи – за тяхното разораване вече имаше забрана от по-рано, така че и там няма реален ефект“, коментира Николай Вълканов.

Значението на мониторинга (който сега липсва – бел. а.) откроява в коментара си Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

„Ако имаме надежден национален мониторинг на всички компоненти на околната среда от една страна, а от друга - ако европейската регулаторна рамка изисква отчитане на резултати по данни от този мониторинг (сега не е така, а и ЕС знае какво е състоянието с мониторинга във всички страни членки) и накрая - ако сме задължени в срок да направим обективна и независима оценка на това представяне - значи може и да имаме отговор. За съжаление, няма как да отговоря, подхождайки сериозно към въпроса“, посочи тя.

Запитан дали зелените мерки подпомогнаха природата или си останаха по-скоро начин за допълване на дохода на фермерите Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“, посочи: „Няма как да се разбере, при положение, че няма мониторинг, който да оцени ефекта от това зелено плащане“.

Същото потвърждава и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации: „От анализите на ЕСП и Комисията става ясно, че нямаме по-зелена селскостопанска политика и „амбициозните“ цели, които бяха заложени, не са постигнати. ЕСП посочи кои са проблемите и препоръча в следващия програмен период какво да се случи. В България такъв подробен анализ не е направен.

Позеленяването от 2013 г. е доста критикувано като архитектура и изпълнение. Още от самото начало липсват измерими показатели. Анализите на европейско ниво показват, че зелените плащания са останали по-скоро начин за допълване на доходите на фермерите, а не за опазване на околната среда“, казва тя.

Ето какво казват експертите за критиките на Европейската сметна палата:

„Системата за плащане се усложни значително без особен позитивен ефект. Ето защо анализът „разходи-ползи“ дава твърде спорни резултати и налага очевидна необходимост от ревизиране на тази част от политиката“, коментира Николай Вълканов.

На въпрос дали на практика схемата по-скоро допълва доходи, отколкото да допринася за опазването на природата, той посочи: „Именно. Това, което се случи е, че 1/3 от субсидията на земеделските производители зависи от една много сложна за администриране система, която не води до особени резултати при опазването на околната среда“.

Стоилко Апостолов смята за сериозен проблем сегашните индикатори, по които се отчита ефектът от мерките както при директните плащания, така и при Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

„Мерките трябва да имат разработени индикатори, за да се оцени ефектът. За пример ще дам индикаторите по т. нар. зелени мерки в ПРСР – 10, 11 и 12 – процент на усвоените средства и брой обхванати оператори или площи. По този показател имаме 180% преизпълнение.