Девалвацията - последната опция за спасяване на еврото

Проблемът с трудовите пазари не е трудно да бъде идентифициран. Когато след въвеждането на еврото рисковият спред между гръцкия и германския дълг се стопи, капиталовите потоци бързо наводниха периферните страни.

Това предизвика инвестиционен бум и цената на труда драстично изпревари ръста на производителността. Благоприятните икономически условия също спомогнаха за приемането на исканията за по-високи заплати. Когато финансовата криза настъпи, заплатите в тези страни се оказаха твърде високи и безработицата достигна рекордни нива.

Бюджетните икономии по никакъв начин не решават проблема с неконкурентната цена на труда. Реформирането на данъчната система в Гърция, Испания и останалите страни от периферията на еврозоната, както и свиването на раздутите им публични сектори и неустойчиви пенсионни системи, са важни дългосрочни цели. В настоящия момент обаче повишаването на данъците и ограничаването на разходите единствено би задълбочило рецесията.

За възстановяване на конкурентоспособността на трудовия пазар някои икономисти предложиха страните от периферията на евозоната да проведат „вътрешна девалвация“ като понижат номиналните заплати. Историята обаче ни учи, че едно чувствително понижаване на номиналните заплати, което би било необходимо за постигането на тази цел, е много трудно за осъществяване.

Най-недеструктивният път, по който Европа може да поеме, е рязко да девалвира еврото. Това ще помогне за понижаването на търговските дефицити в страните от периферията и ще осигури глътка въздух за изнемогващите им икономики.

Обезценяването на еврото може да повиши търговския излишък на Германия дори още повече, както и да предизвика инфлационно напрежение в няколкото европейски страни, които все още нямат проблем с безработицата.

По-слабото евро вероятно ще доведе до ръст на германските заплати и така ще помогне за изравняването на трудовите разходи в Германия и останалите европейски страни.

Умереният инфлационен ефект от евро, достигнало паритет с долара, ще е доста по-малко болезнен, отколкото бюджетните икономии или вътрешната девалвация в страните от периферията на еврозоната.

Европейският валутен съюз беше добър, но зле приложен план за насърчаване на икономическия растеж и създаването на по-тесен политически съюз сред европейските страни, смятат Сийгъл и Палмър.

Натискът от страна на германското правителство за налагане на допълнителни бюджетни икономии в страните от периферията ще ускори дезинтеграцията на еврозоната, изтъкват икономистите.

Надеждата за спасение на валутния съюз се крие в това ЕЦБ да изостави икономиите и да приеме по-евтиното евро. Планът може и да не проработи, но е последната реалистична възможност за спасяването на единната валута, заключават те.