Такса „смет“ може да поскъпне заради новите регулации за отпадъците

Може да се стигне до увеличение на такса „смет”, ако бъде прието предложението общините да изграждат площадки, където гражданите да предават безвъзмездно метални, опасни и едрогабаритни отпадъци, както е заложено в проекта на Закона за управление на отпадъците.

Това съобщи зам.-председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов на кръгла маса за проблемите и перспективите за вторичната преработка на отпадъците и свързаните с тях нови законодателни промени.

„Изграждането на една добра площадка струва 5 милиона лева, а общините нямат пари”, каза Малинов. В закона е заложено общините да финансират построяването на тези площадки с приходите от такса „смет”, което може да наложи нейното повишаване, поясни още шефът на асоциацията.

Евродепутатът и член на комисията по околна среда в Европейския парламент Антония Първанова също смята, че създаването на подобни площадки би оскъпило такса „смет”. Според нея обаче, че самата регулация на новите депа противоречи на европейското законодателство.

В европейското законодателство изрично е заложено, че „който замърсява – той плаща” и средства на данъкоплатеца не могат да се използват за изграждането на площадки за изкупуване, преработка и оползотворяване на отпадъци в общините, коментира евродепутатът.

Ако финансирането на тези обекти с приходите от такса „смет” остане като текст в закона, България рискува да бъде санкционирана от европейските власти заради несъответствие на националното законодателство с европейското, заключи Първанова.

„В закона има добри идеи, но основната му цел е да премахне малките и някои от големите фирми и да сложи на тяхно място други, които да изкупуват отпадъци”, коментира още Борислав Малинов. Той посочи, че една от големите фирми, която е подкрепила законопроекта за управление на отпадъците, вече е сключила договори за обслужване със 144 общини.

Бизнесът настоява законопроектът да бъде върнат за доработка. Основните притеснения са свързани с изискването новите площадки за метални отпадъци да бъдат разположени само в населени места с одобрен Общ устройствен план (ОУП).

Това според Малинов ще „оголи” две трети от територията на страната, тъй като само една трета от населените места имат ОУП, каза Мария Велкова, член на асоциацията по рециклиране.

Бизнесът е против блокирането на хиляди левове на търговците и преработвателите на черни и цветни метали под формата на банкова гаранция за осъществяване на дейност.

За да се намалят кражбите, Българската асоциация по рециклиране предлага да се забрани изкупуването от граждани на отпадъци от инфраструктурата, които са обект на кражби - капаци на шахти, кабели, релси и други. Борислав Малинов поясни, че произходът на металните отпадъци много лесно може да се проследи, ако бъде въведена специална декларация, която да се попълва от търговеца.

Бизнесът обаче е съгласен да се махнат площадките за изкупуване и преработка на метални отпадъци в рамките на жилищните райони, както и да се засили контролът върху тяхната дейност, включително с постоянно видеонаблюдение, както и постоянни проверки.

Финансистът Емил Хърсев беше категоричен, че законопроектът „не става“. Той препоръча браншовите организации да проявят „креативен лобизъм и да напишат текстовете на закона“. Според Хърсев държавата значително ще увеличи разходите, а рискът от кражби на метали би могъл да се минимизира на много по-ниска цена, като търговците сключват застраховки.