Сметната палата: Правомощията на финансовия министър са прекалено големи

Необходимо е ограничаване на възможностите за извършване на корекции по бюджетите на разпоредителите с бюджетни средства (основно министерствата) без санкцията на Народното събрание.

Това е една от основните препоръки на Сметната палата, посочени в изготвения от нея одитен доклад за дейността на Министерстовто на финансите за периода януари 2008 г. - юни 2011 г.

Поради големите правомощия на министъра на финансите и на Министерския съвет, за извършване на промени по утвърдения държавен бюджет, голяма част от разходите се извършват без санкцията на Народното събрание, се казва в доклада.

От институцията посочват, че по този начин се намалява прозрачността при изразходването на средствата и липсва икономическа оценка на разходите и ползите. Не са публични аргументите за извършване на един или друг вид разход и съществува риск за изместване или неизпълнение на заложените със закона за бюджета цели.

За одитирания период системно са извършвани многобройни корекции на програмите на държавните органи, министерствата и ведомствата, без да има оценка за въздействието на тези корекции върху изпълнението на програмите и политиките.

Установени са проблеми на всички етапи на бюджетния процес – планиране, изпълнение, отчитане, се казва в доклада. В документа се посочва, че за периода от 2008 до 2011 година част от министерствата планират силно занижени приходи, които преизпълняват значително. За целия одитен период Министерството на здравеопазването показва почти два пъти преизпълнение на приходите. Националният статистически институт и Министерството на земеделието и храните са сред малкото, които са отчели по малко приходи, отколкото първоначално са планирали.

По отношение на общия размер на разходите е очертана тенденция действителните разходи на ведомствата значително да надвишават тези, одобрени с годишните закони за държавния бюджет. Капиталовите разходи са утвърждавани в много по-нисък от искания размер, като впоследствие са завишавани в някои случаи многократно, което е индикатор за непоследователни действия при управлението на тези средства.

За одитирания период силно е подценена ролята на програмното бюджетиране. Липсва последователна политика за осъществяване на инвестиции по отделните програми и политики.

Извършвани са многобройни корекции, голяма част от които са нормативно обусловени, на обща стойност около една трета от изразходваните за съответните години бюджетни средства.