FT: ЕС да обърне внимание на обезпокоителните сигнали от Югоизточна Европа

Скандирането „Мафия“ пък отразява широкото възприятие за връзкарството сред политическия елит, както и връзките на политиците с олигарсите, които направиха милиони от прехода, а в някои случаи дори с организираната престъпност, пише в анализа.

Според Иван Кръстев гражданите вярват, че с края на социалистическия режим се е положило началото на просперитета точно на тези групи хора, но не и на обикновения човек.

След пет години на икономическа стагнация, тези чувства се разпространяват в бившите социалистически страни, които остават най-бедните в Евросъюза. В Румъния например през 2010 г. се наложиха болезнени мерки за икономии, заради които през 2012 г. се проведоха мащабни протести и правителството подаде оставка. По-късно премиер и президент също се изправиха един срещу друг, което заплашваше конституционния ред в страната, припомня изданието.

В Унгария ответната реакция срещу прехода дойде по-рано, след като страната стана първата държава от Централна и Източна Европа, изпаднала в тежка криза и спасена от Международния валуген фонд (МВФ). По-късно дясноцентристкото правителство падна. Партията на Виктор Орбан се възползва от недоволството, самият той обвини безпорядъка, оставен от социалистите, и спечели две трети мнозинство в парламента през 2010 г.

Много от любимите на Орбан теми – за съмнителните приватизации, печалбарството за сметка на унгарския народ и намесата на Брюксел, са съвсем в съзвучие с протестиращите в България и Румъния, посочва изданието.

В отговор ЕС призова да се търсят начини за справяне с отстъплението от демократическите стандарти в държавите-членки и да получи нови правомощия, за да се бори с нарушенията на „фундаменталните ценности“, включително възможност да спира европейски фондове.

Иван Кръстев подчертава обаче, че държавите от ЕС трябва да положат повече усилия, за да вникнат по-дълбоко в проблемите на страните-членки от бившия източен блок. По думите му те трябва да се ангажират с по-тясно сътрудничество в дългосрочен план за институционалното изграждане в тези страни.

Ако това не се случи, има риск напрежението срещу прехода да се разпространи още по-широко. Това включва не само другите бивши комунистически държави-членки на ЕС, но и бившите югославски републики, които все още не са се присъединили към общността, но на перспективите им за членство се гледа като на най-добрата гаранция за тяхната стабилност, заключава изданието.