FT: ЕС да обърне внимание на обезпокоителните сигнали от Югоизточна Европа

В югоизточните територии на Европейския съюз предупредителните светлини мигат в червено и останалата част на Европа трябва да обърне внимание на тези сигнали.

Миналия месец правителството на България подаде оставка след серия от протести и това събитие беше определено от анализатори като поредната реакция срещу строгите икономии. Но като се има предвид подобната ситуация, при която падна румънското правителство предишната година и приемането на конституционни промени в Унгария, за които се твърди, че застрашават демократичните ценности, явно се случва нещо по-дълбоко, се посочва в анализ на FT.

Протестите в България са най-мащабните от 1997 г. насам и бяха предизвикани от спираловидния ръст на сметките за електричество. Поради тази причина те се превърнаха в надпартийни демонстрации, водени предимно от граждани на средна възраст, а не от опозиционните партии и студенти, както беше през 1989 г. при падането на социалистическия режим и през 1997 г. по време на финансовата криза в страната, пише в анализа.

На сегашните протести хората призоваха за промяна на политическия режим, отхвърлиха политическите парии и поискаха свикването на Велико народно събрание, за да се промени Конституцията да се даде възможност за гражданско участие във властта.

Протестите в България не бяха протести срещу строгите икономии. Страната е нещо като „фискална звезда“, тъй като покрива всички стандарти на Европейския съюз за бюджета, а и освен това не се наложи чак такова затягане на коланите, каквото имаше в нейните съседки. Хората се изправиха срещу политическия елит и политическата система, които според българите са се провалили, защото страната остава на опашката на ЕС по доходи.

Може да се видят приликите с Италия, където движението „5 звезди“ на комика Джузепе (Бепе) Грило получи широка подкрепа заради разочарованието от поддържането на статуквото. Но има и допълнителен елемент в пост-комунистическите държави-членки на ЕС като България – хората отхвърлиха т. нар. преход (бурните 20 години, през които тези страни преминаха, преди да влязат в съюза), посочва още изданието.

„Преходът беше болезнен и досега трябваше да сме постигнали съвсем различен живот. Щяхме да живеем ако не като германците, то поне като гърците. Това обаче никога не се случи“, коментира пред изданието Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.

Протестите в България бяха „запалени“ от високите сметки за електроенергия и насочиха недоволството срещу приватизираните електроразпределителни дружества, които се възприемат като предприятия с твърде удобни връзки с правителството и регулаторните органи.