Може ли традиционното сирене да спаси малките ферми?

Производители на мляко търсят варианти малките млечни ферми да бъдат спасени и да не бъдат закрити, тъй като не отговарят на европейските норми за хигиена. Проблемът не се решава от години и България периодично иска от Брюксел удължаване на сроковете за адаптация (дерогация). Последно това беше направено преди дни от агроминистъра Димитър Греков, а отговорът на ЕК се очаква през септември.

Фермерите обаче имат предложение как положението да бъде спасено и без дерогация – те предлагат държавата да защити на ниво ЕС българското саламурено сирене и кашкавала като национални традиционни продукти, а фермерите да имат право да продават мляко, неотговарящо на европейските норми точно за това производство.

Според Танчо Колев от Националното браншово сдружение на месо- и млекопроизводителите така ще бъдат спасени 33 хиляди малки ферми, които не отговарят на изискванията, а и нямат средства да ги покрият.

Процедурите за регистрации на традиционни продукти са сложни, ще отнемат поне две години, припомнят преработвателите. За да се получи регистрация на ниво ЕС за защитено наименование за произход или за традиционно специфичен характер на производство, е необходимо да се обединят браншовите организации на преработвателите и с документи за десетилетия назад да се докаже традицията, като това трябва да стане и с участието на държавата.

Нашите продукти обаче твърде много приличат на сиренето и кашкавала в съседните балкански страни, припомня Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопрераобтвателите. Например българското саламурено сирене било близко до гръцкото и румънското, а в Унгария правели кашкавал, подобен на българския.

Славова допълва, че и сега фермерите могат да предават неотговарящо мляко за производство на сирена и кашкавали, защото при дългите срокове на зреене – по 45 и по 60 дни, бактериите се унищожават. Но това ще продължи само до края на 2013 г., уточни Танчо Колев. След това те няма да могат да продават млякото, а то ще трябва да остане само за собствена консумация.

Не трябва да губим млякото и след като изтекат сроковете на ЕС, но все пак трябва да се движим в посока нагоре и да увеличаваме през годините количествата на суровината, която отговаря на европейските критерии, посочва Славова. Тя се аргументира, че сега преработвателите са затруднени да изнасят млечни продукти в ЕС, тъй като в някои държави на пазара се допускат само сирена, произведени от отговарящо мляко.

Сградите да отпаднат от изискванията, предлагат фермерите

Засега не е ясно дали някой ще се заеме да регистрира бялото саламурено сирене като традиционно. Междувременно фермерите предлагат още едно решение за малките ферми.

Според Танчо Колев наредбите за сградния фонд, в които има изисквания за постройки с монолитни стени, огради, теракот и фаянс и др. нямат връзка с качеството на млякото. Без да са изпълнени тези изисквания обаче, сега то влиза в графата неотговарящо.

Затова производителите предлагат тези текстове да отпаднат и млякото да е само в две категории – отговарящо и неотговарящо. Така няма да е необходимо фермите, които сега са разпределени в три категории, според сградите и оборудването, да правят значителни инвестиции, за да са всички в първа категория.

„Мляко без бактерии може да се добива и с една мобилна доилна инсталация на пасището, така е в други европейски страни“, твърди Колев. Преработвателите от години предлагат същото.

Според Славова, подобно на Австрия, България трябва да извоюва и специален статут за фермите в планинските региони, за да работят производителите при по-облекчени изисквания.