"Горещият картоф" на българското животновъдство с малките млечни ферми

Развитието на планинското животновъдство ще е приоритет на служебния земеделски министър Иван Станков. Това съобщи самият той след среща със земеделски производители в Смолянско.

Проблемът с планинското животновъдство всъщност е един от най-сериозните за българското селско стопанство през последните години. От години България се възползва от правото си на дерогация по отношение на правилата за изкупуване на мляко от малки производители.

Тези правила биха засегнали близо 80 хил. души, които се занимават с отглеждане на животни. В общия случай става въпрос за ферми с по няколко крави и собствениците им трудно могат да си позволят инвестиции в модерни технологии, както е по европейските стандарти, записани в Регламент 853/2004. С няколко крави те едва ли могат да понесат разходите за закупуване на модерна доилня, където кравите ще бъдат доени под надзора на ветеринар, а млякото да минава през централен млекопровод.

Такива са близо половината от млечните ферми у нас и голяма част от тях са в планинските райони. Тяхното мляко често не отговаря на изискванията за дела на микроорганизмите и в момента се изкупува и преработва от мандрите при специални условия. 

Засега този "горещ картоф" в животновъдството се прехвърля между институциите. По думите на вече бившия земеделски министър Мирослав Найденов трудно ще се намери министър, който да затвори тези млечни ферми, въпреки недоволството на останалите в бранша, които вече инвестираха средства и изпълняват изискванията на ЕС. Министерството на земеделието и храните оповести обезсърчителни данни, според които от общо малко над 31 хил. млечни ферми около 27 хил. са от втора и трета категория.

Висящите обещания за ново отлагане в края на тази година пък действат демотивиращо за всички, които се занимават с млечно животновъдство, да се опитат да потърсят начини и да покрият изискванията.

Служебното управление на МЗХ  е натоварено със сложната задача да изготви новата селскостопанска политика на страната и да я прокара в Брюксел. От изказванията на министър Станков става ясно, че се разработват мерки, които да помогнат на малките ферми. Тяхното мляко може да бъде с уникални характеристики – животните се отглеждат на свобода, в екологично чисти планински региони. Подкрепа може да окаже и новата директива за планинските храни, която влезе в сила в ЕС от началото на 2013 година. 

В Смолян земеделският министър даде обещание да бъдат подготвени програми в помощ на производители на бутикови млека, за биоземеделие или за отглеждащите билки, които могат да бъдат отговор на този сериозен проблем. Засега всичко остава в сферата на обещанията, а малките ферми все така разчитат отново да бъде удължен преходният период за въвеждане на европейските правила при производството на млякото.