Войната между инвеститори и еколози обхвана езерата по Черноморието

Поредният конфликт, свързан с управлението на защитени територии, противопостави природозащитници и Националната асоциация „Българско Черноморие“. Поводът – заседанието на  Националния съвет по биоразнообразие към екоминистерството вчера, което разгледа Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013-2022г.

От „Българско Черноморие“ заявиха, че нов план на "зелените" ще унищожи крайбрежието и туризма, като целта му е частни и общински земи около езера, реки, море и други водни басейни да влязат във втора "НАТУРА". „А Област Бургас, която е най-динамично развиващата се е обречена на тотална разруха, защото това е районът с най-много влажни зони“, твърди организацията.

„Не е ясно колко финансови средства са погълнали "зелените" по въпросния проект. Не е проведено дори задължителното обществено обсъждане. Никой не е счел за нужно да извести дори кметовете на засегнатите морски общини. Планът е подготвен и разработен при пълна секретност и игнориране на обществото и при съмнителни методи на селекция на зоните“, твърдят от „Българско Черноморие“. Асоциацията поиска екоминистерството незабавно да отмени насрочения съвет и да прекрати процедурата, докато проектът не получи гласност и обществено обсъждане.

Потърсени за коментар от Българска фондация „Биоразнообразие“ - един от участниците в проекта, отрекоха планът да е съставен „при пълна секретност“. Имаше обществено обсъждане през февруари, заяви Радостина Ташева, експерт във фондацията.

Планът е стратегически документ, той не определя нови статути, а описва съществуващи значими влажни зони в България. Изследваните територии вече са в НАТУРА, поясни тя.

Радостина Ташева допълни, че национален план за влажните зони е създаден още през 1995 г., но предвид промените в икономиката и екологията той е трябвало да бъде актуализиран. Става въпрос за Атанасовското езеро, Поморийското езеро, Ропотамо, резерватът „Сребърна“ – това са защитени територии, които вече са НАТУРА-места.

Планът  просто показва какво е състоянието им към момента и какви финансови инструменти да бъдат търсени, за да се поддържат, обясни тя. Според нея  документът обслужва интересите на всички собственици на земи.

Изработването на плана е част от един голям проект - „Живот за Бургаските езера“, финансиран от програма LIFE+ на ЕС. Планът е само част от този голям проекти и е с доста скромен бюджет, а възложител е МОСВ, поясняват от фондацията.

В крайна сметка в късния следобед вчера Националният съвет по биоразнообразие е приел внесения документ, съобщи Радостина Ташева, която е участвала в заседанието.