Войната между инвеститори и еколози обхвана езерата по Черноморието

"Това е началото на стратегия за разширението на НАТУРА и се опасяваме, че ще последват рестрикции за развитието на туризма по Черноморието", коментира Димитър Канариев от Националната асоциация „Българско Черноморие“.

За кои зони се отнася документът?

Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013 – 2022 включва приоритетно 11 територии, които към момента са включени в Рамсарската конвенция (тя е в сила за България от 1976 г. и цели разумното ползване на териториите, в които живеят водолюбиви птици, отчитайки ги като международен ресурс).

Тези 11 зони са именно: Атанасовско езеро, комплекс Беленски острови, Дуранкулакшко езеро, остров Ибиша, Шабленско езеро, Пода, Поморийско езеро, комплекс Ропотамо, Сребърна, Вая, Карстов комплекс Драгоманско блато. Описани са и 28 зони извън Рамсарския списък, за които има данни, че си струва да бъдат пазени и възстановявани.

Анализът на териториите изследва техните основни характеристики, заплахи, стопански ползвания, икономическо и социално значение. Една от целите е да се осигури адекватен финансов ресурс за опазване и възстановяване на тези места.

Промени в законовия статут на защита са препоръчани за малко на брой зони (напр. яз. Овчарица). Всички разгледани места са включени в НАТУРА 2000, а много от тях частично или пълно се припокриват със защитени територии, пише в документа.

Според авторите му през следващите години за всички описани зони трябва да бъдат изготвени или актуализирани плановете за управление. Препоръчва се и ограничаване на замърсяването в зоните до големи индустриални комплекси (напр. язовир Мандра, езеро Вая, Варненско-Белославски езеро).

За какви площи e спорът?

Влажните зони заемат сравнително малка част от територията на България, приблизително 0,8%, твърдят природозащитниците. По техни данни самостоятелните влажни зони и т. нар. прости комплекси в България заемат 39 908 ха,  а тези, които са включени в по-сложни комплекси – 50 330 ха. Въпреки това те имат висока природозащитна стойност.

Повечето влажни зони са местообитания на защитени растителни и животински видове. В анализа се посочва, че през годините състоянието на тези територии не се е подобрило заради дейността на хората.