Средната разлика в заплатите на жените и мъжете в ЕС е 16,2%

Средната разлика между почасовото възнаграждение на жените и мъжете в ЕС е 16,2%, според последните данни, публикувани от Европейската комисия. Цифрата не се е променила въобще за една година. Според данните на Брюксел разликата в заплащането на мъжете и жените все още е реалност във всички страни от ЕС, като варира между 27,3 % в Естония и 2,3% в Словения.

За България данните показват, че разликата е 13% през 2011 г., спрямо 12,1% през 2007 г.

Като цяло цифрите потвърждават слаба тенденция към намаляване на разликата в заплащането през последните години, като между 2008 и 2011 г. тази разлика е намаляла с 1,1 %, но в България постепенно се увеличава.

Последният доклад показва, че най-големият проблем в борбата срещу разликата в заплащането в ЕС е практическото прилагане на правилата за равно заплащане, както и фактът, че жените не завеждат дела пред националните съдилища.

По-големият проблем е, че  намаляването на разликата основно се дължи на спад в доходите на мъжете, а не на увеличение в заплащането на жените, отчита Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „Принципът на равното заплащане за еднакъв труд е залегнал в договорите на ЕС от 1957 г. насам. Крайно време е той да стане реалност и на работното място“, изтъкна тя.

В публикувания доклад се прави оценка на прилагането на разпоредбите за равно заплащане в страните от ЕС и се предвижда, че в бъдеще главното предизвикателство за всички държави членки ще бъде правилното прилагане и изпълнение на правилата, установени с Директивата за равните възможности от 2006 г.

Комисията досега е образувала производства за установяване на нарушение срещу 23 държави членки във връзка с начина, по който тези държави са транспонирали редица актове на ЕС в областта на равенството между половете. Всички случаи са приключени, с изключение на един.

Ефективното прилагане на принципа за равно заплащане е възпрепятствано от липсата на прозрачност в системите за плащане, липсата на ясни критерии за равно заплащане, както и от липсата на ясна информация за работниците, подложени на дискриминация, основана на пола.

Равенството между половете е един от основополагащите принципи на ЕС. Принципът е заложен в Договорите от 1957 г. насам, а също така е включен в Директива 2006/54/ЕО за равните възможности на мъжете и жените в областта на заетостта.

Примери за добри практики

Белгийският парламент прие през 2012 г. закон, по силата на който предприятията са задължени да извършват сравнителен анализ на своята структура на възнагражденията на всеки две години.

Френският закон от 2006 г. за равното заплащане изисква от предприятията да докладват заплатите и своите програми за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Законът също така изисква от работодателите да изготвят писмен годишен доклад за равенството между половете и да го предоставят на представителите на работниците.

Австрийският закон за равното третиране задължава предприятията да изготвят доклади за равното заплащане. Правилата, които влизат в сила поетапно, сега са задължителни за фирми с повече от 250, 500 и 1000 служители. Предприятията с повече от 150 служители трябва да изготвят доклад от 2014 г. нататък.