Годината за българската икономика - факти и цифри

2013 година скоро ще бъде история. Вижте какво се случи през последните 12 месеца в специалната селекция на Investor.bg Бизнесът 2013. Предлагаме Ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот на България и света.

Слаб икономически растеж и нисък инвеститорски интерес, дефлация и висока безработица, отрицателно търговско салдо, несигурна икономическа среда, както за бизнеса, така и за домакинствата, в комбинация с рекордна сума на спестяванията и свита кредитна активност.

Така накратко можем да опишем икономиката на България за отминаващата 2013 г. Съдейки по водещите макроикономически индикатори към края на годината, не можем категорично да твърдим, че страната ни се е възстановила устойчиво от тежките удари на икономическата и финансова криза.

В Бюджет 2014 правителството заложи икономически растеж от 1,8%. Бихме ли могли обаче да го постигнем на фона на колебливото движение на икономиката на Европейския съюз? Износът ли ще ни отдведе до поставената цел? Или пък домакинствата и фирмите ще използват спестяванията в банките, за да подбутнат вътрешното потребление, което да издърпа икономиката ни през следващата година?

Една комбинация със 100% усвояване на европейските фондове и сериозен приток на чужди инвестиции също би уцелила в десетката.

В навечерието на новата година можем да си пожелаем най-доброто за родната икономика. А докато чакаме то да дойде, нека да опитаме да разберем как се движеше тя и кое дърпаше икономиката към положението, в което се намира в момента.

Брутен вътрешен продукт

Несъмнено, първо трябва да разгледаме прираста на брутния вътрешен продукт (БВП) – считан за най-прецизен индикатор за напредъка на една икономика.

През третото тримесечие на 2013 г. БВП нарасна с 0,5% спрямо второто и с 0,7% на годишна база. В периода юли-септември икономиката на Европа се сви с по-малко от очакваното, но родната се движи успоредно с тази на Стария континент.

През второто тримесечие нашият БВП се разшири с 0,2% на годишна база, но се огъна с 0,1% на тримесечна. За същия период еврозоната и страните членки на Европейския съюз отбелязаха ръст от по 0,3 на сто. По този начин 17-членния евро блок излезе от най-дългата рецесия, в която изпадна заради дълговата криза.

Инфлация-дефлация

През ноември цените на потребителските стоки се понижиха с още 0,2% спрямо октомври. В сравнение с предпоследния месец на 2012 г. дефлацията е 1,5%. По тревожен е като че ли фактът, че oт началото на годината дефлацията е 1,9%.

От графиката ясно личи тенденцията за намаление на цените на потребителските стоки. Това е обезпокоително, защото понижените цени свидетелстват за свито потребление. Походът на дефлацията започна през юли, когато правителството на Пламен Орешарски намали цената на електроенергията с 5%.

Ако вярваме на обещанието, че на 1 януари цената може да падне още (поне на думи, но не и на фактури), то сигурно ли е, че ще посрещнем дефлацията и през 2014?

Графика: Investor.bg