IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

В областите Варна и Добрич, както и по билото на Стара планина, производството на единица мощност е най-голямо

10:00 | 06.02.14 г. 41
Автор - снимка
Редактор
Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

„Тригорци Г6“ е най-ефективният вятърен парк в България, показват изчисления на Investor.bg на база официалните данни за произведената електроенергия от вятър през 2013 г. Изследването обхваща всички 175 вятърни паркове в България (вижте Таблица 1 под статията).

Паркът е собственост на Виндферм Балчик 4 ООД и има една вятърна турбина с мощност 2 MW в с. Тригоци, общ. Балчик. Паркът е произвел общо 6 547 MWh през 2013 г., или по 3 274 MWh на инсталирана мощност от 1 MW.

Ефективността му е 3 пъти по-голяма от средната производителност на ветропарковете в областите Бургас (1 005 MWh през 2013 г. на един инсталиран мегават мощност) и Ямбол (едва 907 MWh на 1 MW инсталирана мощност).

Изследването на Investor.bg показа, че има много вятърни паркове, които са строени на неправилно място, с неправилна турбина и резултатите са слабо производство на електроенергия. Например ветропарковете в община Стралджа (между Ямбол и Сливен) са 6 пъти по-неефективни (едва 546 MWh през 2013 г. на инсталирана мощност от 1 мегават) от някои паркове в Добруджа.

В Таблици 2 и 3 под статията е поместена средната производителност на ветропарковете по области и общини.

При фотоволтаичните паркове трудно може да объркате локацията, тъй като слънчевата радиация може да варира с най-много 30% между най-слънчевото място в България и неговата притовоположност.

При вятъра разликата между енергийният потенциал на най-ветровитото и най-тихото място може да е над 100 пъти.

Тъй като енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен с увеличаване на скоростта му, разликата между енергийния потенциал на локация със средна скорост на вятъра от 2 м/с и на такава със средна скорост 10 м/с не е 5 пъти, а 125 пъти (5*5*5).

Затова не е учудващо, че има фрапиращи разлики между ефективността на най-добрите и най-слабите вятърни паркове у нас.

Някой от 175-те вятърни паркове у нас представляват една перка, а други като най-големия парк у нас „Свети Никола“ са съставени от 52 перки.

Общото производство от вятърни електроцентрали през 2013 г. е било 1 372 GWh (гигават часа) от общо 678,52 MW инсталирани мощности. Средното производство на един инсталиран мегават е било 2 023 MWh, което означава, че вятърните паркове са работили 2 023 часа на пълна мощност, което при 8 760 часа в годината прави натоварване от 23%. Мощността на ветрогенераторите е при определена скорост на вятъра, като на всяка перка е различно при каква скорост на вятъра е максималната й мощност.

Например генераторите на вятърния парк Ветроком са с максимална мощност 2,5 MW, която се постига при скорост на вятъра от 13 метра в секунда. Перката започва да се върти при скорост на вятъра от 4 м/с, но при тази скорост тя произвежда съвсем малко енергия, а именно само 3% от потенциалните 2,5 MW (тоест 0,075 MW). Причината е, че енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен и разликата от 4 м/с до 13 м/с е не 3,25, а 3,25 на трета степен - 34, тоест произведената електроенергия при 4 м/с е 34 пъти по-малко, отколкото при 13 м/с.

Затова често вятърните перки се въртят само за радост на собственика и страничния наблюдател, без реално да произвеждат енергия. Над 13 м/с перките на Ветроком не увеличават мощността си от посочените 2,5 MW, а постепенно биват ограничавани и дори изключвани при скорост на вятъра от 25 м/с, с цел да бъдат запазени от унищожение. Перките на Ветроком, произведени от Fuhrlander GmbH Германия, са проектирани да издържат 3 секунди при скорост на вятъра от 59,5 м/с (214 км/ч), след които перката ще е отлетяла.

Затова за разлика от ТЕЦ с мощност 2,5 MW, където може да се достигне 100% натоварване през годината (тоест 2,5 MW по 8 760 часа в годината общо производство от 21 900 MWh през годината), при вятърните паркове горивото (вятърът) не може да се подава постоянно, защото това зависи от природата. Затова натоварването на вятърния генератор не може да е на 100%, а както с българските паркове през 2013 г. само 23%, или 2 023 часа на пълна мощност (всъщност перките са работили повече часове, но на непълна мощност, тоест при слаб вятър).

Средната производителност в България е добра на фона на световните тенденции по данни за 2012 г.

Страна Инсталирана мощност в MW Производство в TWh Производство в MWh на 1 MW мощност
Канада 6201 23,1 3 725
Великобритания 8445 21 2 487
Дания 4162 10,2 2 451
САЩ 59882 140,1 2 340
Португалия 4525 10 2 210
Испания 22796 48,5 2 128
Гърция 1749 3,7 2 115
Холандия 2391 5 2 091
Франция 7473 14,9 1 994
Швеция 3745 7,2 1 923
Япония 2614 4,8 1 836
Полша 2497 4,2 1 682
Италия 8144 13,2 1 621
Румъния 1905 2,9 1 522
Германия 31038 46 1 482
Китай 75324 100,8 1 338
Средно 242891 455,6 1 876

Изключително високата средна производителност в Канада не е учудваща поради многото зони със средна скорост на вятъра от над 9 метра в секунда на височина от 50 метра над земното ниво. Най-добрите локации обаче са на 1 000 до 1 500 км. от населените райони на Канада. За сравнение в Добруджа скоростта на вятъра е между 6 и 7 метра в секунда, като само на вр. Мургаш и вр. Ботев е 10 м/с.

Последна актуализация: 12:07 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

20
rate up comment 3 rate down comment 0
evlogi
преди 10 години
Колега,117 метра диаметър въобще не е нещо рядко срещано сред съвременните турбини.Най-голямата турбина на Вестас,предвидена за офшорни паркове,е със 164 метра диаметър,и е 8 мегавата.Иначе за места с нашите ветрови показатели имат една 2.4 мегавата със 117 метра диаметър.3.6 мегаватовата им е два варианта-със 107м. и 120 метра диаметър.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 3 rate down comment 3
vzhekoff
преди 10 години
Интересно как Козлодуй е далеч от Сф :) смеши представи... Но пък видите ли ВяЕЦ били близко :))) Перките по Каварна с к'во ги балансираш ? С тецовете от Мариците :) Близко са да...Може ли да цитираш извадка, колко е потреблението въ Варна и Бургас. Може пътьом да видиш на стъкларските заводи в Разград, пък дано ти светне... При положение, че токът на АЕЦ-а е 5 пъти по-евтин от този на перките, мижавите 2-3% загуби (и то ако приемем, че на перките няма загуби, което всеки собственик на перка ще ти се изсмее ако го чие) как ти се вписват в сметката... Да те питам ли отделно колко струва на перкаджията да си държи само под напрежение кабела :) Изобщо... както казах - с вестници не се замества образование...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 5 rate down comment 0
vzhekoff
преди 10 години
Вземи се образовай малко повече технически, че почваш да ставаш смешен.Пк да те питам, как Турция си внася ток от Чехия и Румъния, като АЕЦ-овете им са толкова далеч ? Наивните ти представи за енергетика се базират на прочетеното от няколко вестника. ПАВЕЦ-а не работи само нощем а по принцип си е балансираща мощност. Но за перките трябват много повече и по-скъпи маневрени мощности...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 9 rate down comment 1
MZ/X
преди 10 години
АЕЦ Козлодуй географски е възможно най-далече от всичките големи икономически центрове в България, като София, Пловдив, Бургас и Варна, докато повечето Вяец са много по близко! Правиш фундаментална грешка като смяташ, че електропреносната мрежа се натоварва от производителите. Електропреносната мрежа се товари точно толкова колкото е потреблението. Проблемът с Вяец е, че ако точно тогава няма ппроизводство трябва да има друга заместваща мощност. При АЕЦ обаче нощем също трябва да има ПАВЕЦ, който да поема излишното електричество.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 2 rate down comment 2
misanthrope
преди 10 години
Ъъъъ 117 МЕТРА диаметър? Де спри се бате, тва колко хотел Родина та и малко повече ( той е май 112 метра)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 2 rate down comment 3
ipetrov
преди 10 години
Чудесна информация.И после за некадърноста на проектанти и инвеститори все някой друг е виновен
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 3 rate down comment 3
ipetrov
преди 10 години
Чудесна информация.И после за некадърноста на проектанти и инвеститори все някой друг е виновен
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 6 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
"Да не говорим, че е доста подозрително да потребяваш и плащаш голямо количество ток без да вършиш никаква дейност."Ти пък! Много ясно че ще се върже преди електромера и няма даже да го плаща, само ще го препродава. Не е нужно да е много, ама капка по капка :) Може да построи срещу ветропарка мощен вентилаторен парк на ток :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 5 rate down comment 7
vzhekoff
преди 10 години
Хайде да видим колко по-далеч от потребителите е един АЕЦ спрямо ветрогенераторите. Разстоянието е практически същото. Какво значение има това за преноса - т'ва са несериозни неща, при положение, че Турция за пример си внася ел.енергия от Чехия. А това, че ползваш скъпите енергопреносни съоръжения в по-малко от 1/4 от времето - не го отчиташ. Те дали се ползват или не - амортизират се... И така ти излизат 4 пъти по-скъпи. Не случайно немският ток е над три пъти по-скъп от българския...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 15 rate down comment 1
edimi
преди 10 години
За разведряване - знам кой е най неефективния Вятърен парк..........в Народното Събрание :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още