IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

В областите Варна и Добрич, както и по билото на Стара планина, производството на единица мощност е най-голямо

10:00 | 06.02.14 г. 41
Автор - снимка
Редактор
Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

„Тригорци Г6“ е най-ефективният вятърен парк в България, показват изчисления на Investor.bg на база официалните данни за произведената електроенергия от вятър през 2013 г. Изследването обхваща всички 175 вятърни паркове в България (вижте Таблица 1 под статията).

Паркът е собственост на Виндферм Балчик 4 ООД и има една вятърна турбина с мощност 2 MW в с. Тригоци, общ. Балчик. Паркът е произвел общо 6 547 MWh през 2013 г., или по 3 274 MWh на инсталирана мощност от 1 MW.

Ефективността му е 3 пъти по-голяма от средната производителност на ветропарковете в областите Бургас (1 005 MWh през 2013 г. на един инсталиран мегават мощност) и Ямбол (едва 907 MWh на 1 MW инсталирана мощност).

Изследването на Investor.bg показа, че има много вятърни паркове, които са строени на неправилно място, с неправилна турбина и резултатите са слабо производство на електроенергия. Например ветропарковете в община Стралджа (между Ямбол и Сливен) са 6 пъти по-неефективни (едва 546 MWh през 2013 г. на инсталирана мощност от 1 мегават) от някои паркове в Добруджа.

В Таблици 2 и 3 под статията е поместена средната производителност на ветропарковете по области и общини.

При фотоволтаичните паркове трудно може да объркате локацията, тъй като слънчевата радиация може да варира с най-много 30% между най-слънчевото място в България и неговата притовоположност.

При вятъра разликата между енергийният потенциал на най-ветровитото и най-тихото място може да е над 100 пъти.

Тъй като енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен с увеличаване на скоростта му, разликата между енергийния потенциал на локация със средна скорост на вятъра от 2 м/с и на такава със средна скорост 10 м/с не е 5 пъти, а 125 пъти (5*5*5).

Затова не е учудващо, че има фрапиращи разлики между ефективността на най-добрите и най-слабите вятърни паркове у нас.

Някой от 175-те вятърни паркове у нас представляват една перка, а други като най-големия парк у нас „Свети Никола“ са съставени от 52 перки.

Общото производство от вятърни електроцентрали през 2013 г. е било 1 372 GWh (гигават часа) от общо 678,52 MW инсталирани мощности. Средното производство на един инсталиран мегават е било 2 023 MWh, което означава, че вятърните паркове са работили 2 023 часа на пълна мощност, което при 8 760 часа в годината прави натоварване от 23%. Мощността на ветрогенераторите е при определена скорост на вятъра, като на всяка перка е различно при каква скорост на вятъра е максималната й мощност.

Например генераторите на вятърния парк Ветроком са с максимална мощност 2,5 MW, която се постига при скорост на вятъра от 13 метра в секунда. Перката започва да се върти при скорост на вятъра от 4 м/с, но при тази скорост тя произвежда съвсем малко енергия, а именно само 3% от потенциалните 2,5 MW (тоест 0,075 MW). Причината е, че енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен и разликата от 4 м/с до 13 м/с е не 3,25, а 3,25 на трета степен - 34, тоест произведената електроенергия при 4 м/с е 34 пъти по-малко, отколкото при 13 м/с.

Затова често вятърните перки се въртят само за радост на собственика и страничния наблюдател, без реално да произвеждат енергия. Над 13 м/с перките на Ветроком не увеличават мощността си от посочените 2,5 MW, а постепенно биват ограничавани и дори изключвани при скорост на вятъра от 25 м/с, с цел да бъдат запазени от унищожение. Перките на Ветроком, произведени от Fuhrlander GmbH Германия, са проектирани да издържат 3 секунди при скорост на вятъра от 59,5 м/с (214 км/ч), след които перката ще е отлетяла.

Затова за разлика от ТЕЦ с мощност 2,5 MW, където може да се достигне 100% натоварване през годината (тоест 2,5 MW по 8 760 часа в годината общо производство от 21 900 MWh през годината), при вятърните паркове горивото (вятърът) не може да се подава постоянно, защото това зависи от природата. Затова натоварването на вятърния генератор не може да е на 100%, а както с българските паркове през 2013 г. само 23%, или 2 023 часа на пълна мощност (всъщност перките са работили повече часове, но на непълна мощност, тоест при слаб вятър).

Средната производителност в България е добра на фона на световните тенденции по данни за 2012 г.

Страна Инсталирана мощност в MW Производство в TWh Производство в MWh на 1 MW мощност
Канада 6201 23,1 3 725
Великобритания 8445 21 2 487
Дания 4162 10,2 2 451
САЩ 59882 140,1 2 340
Португалия 4525 10 2 210
Испания 22796 48,5 2 128
Гърция 1749 3,7 2 115
Холандия 2391 5 2 091
Франция 7473 14,9 1 994
Швеция 3745 7,2 1 923
Япония 2614 4,8 1 836
Полша 2497 4,2 1 682
Италия 8144 13,2 1 621
Румъния 1905 2,9 1 522
Германия 31038 46 1 482
Китай 75324 100,8 1 338
Средно 242891 455,6 1 876

Изключително високата средна производителност в Канада не е учудваща поради многото зони със средна скорост на вятъра от над 9 метра в секунда на височина от 50 метра над земното ниво. Най-добрите локации обаче са на 1 000 до 1 500 км. от населените райони на Канада. За сравнение в Добруджа скоростта на вятъра е между 6 и 7 метра в секунда, като само на вр. Мургаш и вр. Ботев е 10 м/с.

Последна актуализация: 12:07 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 7 rate down comment 4
MZ/X
преди 10 години
Не съм съгласен със сметките за енергопреносната мрежа, защото сметката е много по сложна! Вярно е, че АЕЦ работи повече време, но е и много по далече от потребителите. Това означава от една страна по дълги далекопроводи, а от друга по големи загуби при пренос на електроенергията до потребителите. ФЕЦ и ВяЕЦ от друга стана се строят до сега съществуващата електропреносна мрежа, така че не изискват много допълнителни инвестиции.Поздравления и от мен за анализа на Мариян!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 10
vzhekoff
преди 10 години
Поздравления !Чудесен анализ !Искам да добавя нещичко по отношение на ефективността. Замислете се - Б.Борисов пускаше лакърдии, как Белене освен 6Г Евро за двата реактора изисквало и 500М евра за енергопреносна мрежа. Да де, ама АЕЦа работи средно 80-90%, а перките - 23% т.е. цената на енергопреносната мрежа за тях относително е 4 пъти повече ! И това също го плаща кой.... Ние ! Изобщо ефективността на тези съоръжения е крайно ниска....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 5 rate down comment 1
evlogi
преди 10 години
Друго ,което оказва голямо влияние върху производителността,е видът генератор,който се използва-тъй като според условията на мястото производителите предлагат по няколко варианта машини-например турбина с 2.3 мвт мощност,която за места със силен вятър е с 82 метра диаметър,за среден с 92-101м.и за слаб-до 117 метра.Така че,ако не едно и също място поставите трите турбини,разликите в производителността ще са много големи..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 12 rate down comment 0
evlogi
преди 10 години
Мда,чудесен анализ и добра и вярна информация.Искам да допълня следното само-големите ветропаркове винаги произвеждат по-малко от единични генератори или малки ветропаркове,ако са поставени при едни и същи условия,по една проста причина-заемат много голяма територия,при което някои отделни турбини са много производителни,но други не толкова-както правилно е отбелязано в случая с Бузлуджа,където някои турбини са доста по-ниско и са леко засенчени.Освен това,при големите ветропаркове съществува и засенчване от самите турбини-всяка от тях отнема част от енергията на вятъра,и засенчва съседните,което води някъде до около 5-10% загуби...А за много от парковете с ниски показатели-повечето от тях са с втора ръка генератори,някои от които доста стари,с по-ниски показатели,съответно имат и доста технически проблеми...Но пък са инсталирани с много по-ниски разходи,така че някои от тях са дори по-рентабилни,отколкото някои от новите...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 5 rate down comment 1
Windowshopper
преди 10 години
До melon :Убеден съм, че се прави ! Дано ЕСО и ЕРП-тата да спрат тази порочна практика .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 27 rate down comment 0
bgMan
преди 10 години
Много добре подготвена и написана статия с изчерпателна информация.Поздравления!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 18 rate down comment 0
mpy_yordanov
преди 10 години
Ако искахме да имаме средна производителност от 3 000 MWh на 1 инсталиран мегават трябваше да бъдат построени само най-добрите 9 вятърни парка, с обща инсталирана мощност само 24 MW. Ако искахме производителността да е 2 500 MWh на 1 инсталиран мегават това щеше да са 24 парка с обща мощност 74,5 MW, или около 10% от всички.Сега имаме 680 MW но само с 2 023 MWh производителност на година.Ако бяхме строили само ефективните проекти, можеше изкупната цена да е 130 лв. на MWh вместо 190 лв....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 10 rate down comment 3
MZ/X
преди 10 години
Теоритично е възможно, но на практика е малко вероятно, защото трябва 20 години постоянно да подкупваш различни хора в енергото и държавната администрация. Не е достатъчно само веднъж в началото да подкупиш някого, защото по голямата производителност се вижда постоянно.Да не говорим, че е доста подозрително да потребяваш и плащаш голямо количество ток без да вършиш никаква дейност. Ще трябва да подкупиш и инкасатора и постоянно да трепериш, че пиян в кръчмата няма да разкаже на цялото село схемата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 20 rate down comment 0
Jekata
преди 10 години
Имам бегъл спомен, че в началото точно това се правеше. :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 26 rate down comment 2
melon
преди 10 години
Може би ми е *** въпроса, ама може ли да има перки и те да правят ток и в същото време да се точи по-евтин ток от мрежата и да се препродава, като от перка... Така се получава и по-висока ефективност?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още