Къде в Европа домакинствата спестяват най-голяма част от доходите си?

Хората спестяват по различни причини - за да трупат богатство и да се подготвят за неочаквани разходи. Скорошно проучване показва, че почти две трети от европейците спестяват като предпазна мярка, докато пенсионирането е основният мотив за половината от тях, пише Euronews.

В кои европейски държави хората спестяват най-много? И каква част от разполагаемия си доход европейците заделят всъщност?

Нетните спестявания на домакинствата представляват частта от дохода, която не се изразходва за крайно потребление. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) нивата на нетни спестявания на домакинствата варират значително в Европа. През 2024 и 2025 г. те се движат от -9,3% в Гърция до 14,7% в Швеция и Унгария при средна стойност за Европейския съюз (ЕС) от 8,1%.

Гърция: когато разходите надвишават доходите

Гърция е единствената страна с отрицателен показател. Това означава, че домакинствата там харчат повече от нетния си разполагаем доход, като използват натрупани спестявания или теглят заеми, за да финансират разходите си.

Освен в Унгария и Швеция, нивото на нетни спестявания надхвърля 10% и в Чехия (13,7%), Франция (12,8%), Германия (10,3%) и Нидерландия (10,2%).

Испания (9,2%) и Ирландия (9%) също остават над средното ниво за ЕС.

Великобритания и Италия: големите икономики с най-ниски нива на спестяване

Докато Франция, Германия и Испания имат по-високи нива на спестяване от средното за ЕС, Великобритания (4,7%) и Италия (3,2%) показват сравнително ниски стойности.

В Латвия нивото е нула, което означава, че домакинствата харчат всичките си доходи. Словакия (2%), Естония (3%), Португалия (3,4%) и Литва (3,8%) също остават под 4%.

Две северни държави също са под средното равнище за ЕС: Дания (7,5%) и Финландия (4,4%).

Изчисляването на спестяванията е сложно

„Изчисляването на нивата на спестяване на домакинствата е много трудно, а сравненията между държавите са още по-трудни“, казва Михаел Халиасос, професор в университета „Гьоте“ във Франкфурт.

Той посочва трудностите при измерването както на разполагаемия доход, така и на потреблението на домакинствата.

Доходите често се декларират неточно или изобщо не се декларират - обикновено поради страх от данъчните власти или опасения за поверителността.

Потреблението също е трудно за измерване чрез анкети, тъй като хората често не помнят точно разходите си, а подходите за коригиране на тези проблеми се различават между отделните държави.

Случаят с Гърция

Халиасос отбелязва, че по време на дълговата криза през 2015 г. Гърция е имала най-високия дял домакинства в ЕС, чието потребление надвишава доходите им. Дори около 2020 г., по време на пандемията от Covid-19, страната остава с втория най-висок дял след Румъния, въпреки че възможностите за потребление тогава рязко намаляват.

В началото на века нивото на спестяване в Гърция е било предимно положително, макар и с кратки спадове под нулата.

Ситуацията рязко се променя след 2010 г., когато дълговата криза тласка показателя дълбоко на отрицателна територия, достигайки най-ниската си точка от -16,5% през 2013 г. След това така и не настъпва истинско възстановяване.

След като през 2021 г. показателят почти достига нула, Гърция отново спада до -12,2% през 2022 г. и оттогава остава около -9%.

Средното ниво за ЕС остава сравнително стабилно през същия период, с рязък скок до 12,4% през 2020 г., когато ограниченията по време на пандемията свиха възможностите за харчене.

Гърция е сред държавите в ЕС през 2024 г., където средният коригиран брутен разполагаем доход на домакинствата на човек е с над 20% под средното за ЕС, според Евростат.

Михаел Халиасос подчертава, че в ЕС няма държави, които трайно да са „големи“ или „малки“ спестовници, тъй като нивата се влияят от различните реакции на страните към кризите.

„Основните фактори, определящи нивото на спестяване, са възрастовата структура на населението и реакцията на различните възрастови и професионални групи домакинства към възникващите кризи“, казва той.

Ролята на социалните системи

Анализаторите Чарлс Юджи Хориока и Луиджи Вентура установяват, че щедростта на социалните системи влияе върху значението на индивидуалните мотиви за спестяване.

Хората обикновено спестяват по-малко за пенсия в държави с щедри обществени пенсионни системи и по-малко за неочаквани разходи в страни със силно обществено здравеопазване.

„Тези резултати показват, че мотивите за пенсиониране и кризисни ситуации са водещите причини за спестяване в Европа отчасти защото социалните системи не са напълно достатъчни“, пишат изследователите в своя публикация от 2025 г.