Шнабел: ЕЦБ трябва да повиши лихвите през юни дори ако има мирно споразумение с Иран

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да повиши лихвените проценти през юни дори ако текущите мирни преговори между САЩ и Иран доведат до споразумение, тъй като конфликтът продължава много по-дълго от очакваното, а високите цени на енергоносителите вече се пренасят към цялата икономика. Това заяви Изабел Шнабел, член на Управителния съвет на базираната във Франкфурт финансова институция, цитирана от Ройтерс.

Паричният орган поддържа лихвите без промяна през последната година, но миналия месец е обсъждала повишение, след като рязкото поскъпване на енергоносителите заради войната в Близкия изток изтласка инфлацията значително над целта от 2%, а редица централни банкери сигнализираха за необходимост от действие.

„Предвид мащаба и продължителността на настоящия шок, според мен вече не можем просто да го пренебрегнем“, посочи Шнабел. „От днешна гледна точка смятам, че през юни ще е необходимо повишение на лихвите“, добави тя.

Макар САЩ да сигнализират за напредък в мирните преговори с Иран, Шнабел - сочена като възможен наследник на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард - заяви, че банката може би вече е преминала точката, от която няма връщане назад, тъй като енергийната инфраструктура е увредена, а високите енергийни цени вече оказват влияние върху цялата икономика.

Мирното споразумение вероятно няма да предотврати повишение

„Дори войната да приключи днес, вече са нанесени сериозни щети върху енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки“, смята Изабел Шнабел, бивш университетски преподавател. „Затова дори и тогава смятам, че ще е необходима реакция по отношение на паричната политика.“

„По отношение на продължителността на войната вече сме надхвърлили негативния сценарий, който предполагаше бързо нормализиране на цените на петрола“, каза още тя.

Инфлацията в еврозоната достигна 3% миналия месец и се очаква допълнително увеличение на ценовия натиск. Централните банкери се опасяват, че високите енергийни разходи ще повишат цените и на други стоки и услуги чрез т.нар. вторични ефекти, което може да предизвика трудна за овладяване инфлационна спирала.

Шнабел заяви, че някои от тези вторични ефекти вече може да се проявяват, както показват редица проучвания, включително анкетата на ЕЦБ за потребителските очаквания, индексите на мениджърите по поръчките (PMI) и индикаторът за икономически настроения на Европейската комисия (ЕК).

„Виждаме все повече признаци, че шокът се разпространява и към други части от потребителската кошница“, каза тя.

След юни ЕЦБ не трябва предварително да се ангажира с конкретни стъпки, а трябва да преоценява позицията си на всяко заседание според наличните данни, добави Изабел Шнабел.

Все пак тя отбеляза, че базовата прогноза на самата ЕЦБ включва две повишения на лихвите през тази година - намек, че едно увеличение може да не е достатъчно.

Финансовите пазари вече напълно са калкулирали две повишения на депозитната лихва на ЕЦБ, която в момента е на ниво от 2%, а също така виждат и около 50% вероятност за трето увеличение през следващата година. Икономистите са по-предпазливи и очакват само две увеличения, последвани от понижение в средата на 2027 г., показва анкета на Ройтерс.

Икономическият растеж изглежда слаб

Една от основните причини наблюдателите на ЕЦБ да очакват само умерено затягане на политиката е, че икономиката на еврозоната остава слаба, а високите енергийни разходи могат да натежат върху растежа повече от очакваното.

Миналата седмица Европейската комисия прогнозира растеж от 0,9% през 2026 г. - значително забавяне спрямо миналата година, като дори тази оценка може да се окаже прекалено оптимистична.

„Предвид продължителния характер на шока смятам, че отрицателното въздействие върху икономическия растеж също ще бъде по-силно“, каза Изабел Шнабел. „Видяхме рязък спад в показателите за доверие, особено сред потребителите.“

„Всичко това означава рискове за по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация“, добави тя.

Шнабел, която отговаря за пазарните операции на ЕЦБ, заяви, че финансовите пазари приемат развитието сравнително спокойно и че последната волатилност при доходността по държавните облигации не е повод за тревога.

„Повишението на доходността по облигациите в еврозоната се дължи основно на увеличена компенсация за инфлация“, каза тя. „Това отчасти отразява и по-висока рискова премия за инфлация заради нарасналата несигурност около бъдещата ценова перспектива.“

Относно бъдещето си Изабел Шнабел, чийто мандат в ЕЦБ изтича в края на 2027 г., заяви, че би била готова да поеме поста на председател, ако бъде поканена.