Правителството ще проведе информационна кампания за новите еврофондове*

Правителството да проведе информационна кампания за разясняване на приоритетите на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014–2020 г. Това решение е взето единодушно на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, но е подписано с особено мнение от лидера на „Атака” Волен Сидеров.

След заседанието президентът Росен Плевнелиев обобщи становището на членовете на КСНС.

По думите му всички са били единодушни, че проектът на Споразумението за партньорство с ЕК съответства на приетата през 2012 г. Национална програма за развитие на България до 2020 г., която е водещият стратегически документ, който определя целите на страната.

В нея са формулирани осем стратегически приоритета - подобряване на достъпа и качеството на образованието, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, устойчиво регионално развитие, развитие на аграрния отрасъл и производство на продукти с висока добавена стойност, подкрепа на иновациите, укрепване на институционалната среда, енергийна сигурност и подобряване на транспортната, изреди президентът.

В споразумението те са сведени до формулировките образование, квалификация и заетост, което обуславя приобщаващ растеж, научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж, свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, добро управление и достъп до качествени административни услуги.

„С постигане на целите, заложени в националната програма и споразумението, ще се осигури ускорен икономически растеж и повишаване на качеството на живот”, увери Плевнелиев.

По думите му оценката на КСНС е, че финансовите средства по партньорството ни с ЕС са важен допълнителен ресурс и затова е нужно прозрачно изразходване на тези средства.

Заради това членовете на съвета препоръчват на правителството да се отчита ежегодно за изпълнението на споразумението, както и че партиите и институциите трябва да работят за прозрачното, и при това на 100 процента, усвояване на европарите.

Цялостната социално-икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години, може да се счита като заплаха за националната сигурност. Това е изтъкнал премиерът Пламен Орешарски в изказването си на днешното заседание на КСНС при президента.

„Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода“, е заявил премиерът. Според него това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж.

По думите му друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.

Според премиера темата на заседанието, така формулирана, е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната.

Според Орешарски в последните 24 години от началото на прехода до днешни дни има 2 случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност. Той посочи мораториума върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година.

„Оттогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност“, смята той.

„При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти“, е заявил още премиерът.

Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени планираните средства от държавния бюджет по средносрочната бюджетна прогноза, както и средствата от ЕС.

След заседанието на КСНС министър-председателят заяви, че е удовлетворен и от дискусията, и от заключенията. „Удовлетворен съм от това, че всички членове на КСНС се обединиха около разбирането, че това е доста надпартийна, доста важна задача, така че това ми дава по-голяма увереност, че има широка подкрепа на предстоящите официални разговори с ЕК за финализиране на Споразумението за партньорство. "Доколко е така, ще видим, но съм удовлетворен на този етап", добави премиерът.

* Допълнена с доклада на премиера Пламен Орешарски. 

Още новини за България четете в Dnes.bg

Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!