Няма яснота какви са дефицитите в енергетиката

Не е ясно какви са дефицитите в енергийната система, нито какви са задълженията на НЕК към производители на енергия или електроразпределителни дружества. По време на изслушване на ръководствата на ДКЕВР и НЕК в комисията по енергетика към Народното събрание не стана ясно и дали процедура по прихващане се извършва в рамките на Българския енергиен холдинг - между НЕК и АЕЦ "Козлодуй" например.

Директорът на държавната енергийна компания Екатерина Истаткова обеща да проучи въпроса и да уведоми депутатите. Истаткова не можа да даде данни и какви са задълженията на компанията към производителите на електрическа енергия.

Няма и документ, в който "черно на бяло" да са описани задълженията на НЕК и на ЕРП-тата във финансовия спор между страните, призна от своя страна и председателят на енергийния регулатор Боян Боев. Той уточни, че тепърва ще се анализира дефицитът в системата, след като енергийните дружества подадоха своите ценови предложения.

Боев обеща, че след 7 април ще инициира кръгла маса, на която да покани трите електроразпределителни дружества и НЕК, за да бъдат уточнени проблемите с прихванатите средства.

Законът за енергетиката забранява прихващане на разходите за обществото или компенсаците за изкупуване на електричество от възобновяеми източници. Чл. 35 постановява, че тези разходи се търсят чрез Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Прихващанията спират паричните потоци в системата и това е основание да започне процедура за отнемането на лицензите. Това уточнение направи членът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Милена Миланова по време на изслушването.

Боян Боев уточни още пред депутатите, че процедурата, започната сега, е за отнемане на лиценз на крайните снабдители, а не на разпределително дружество. "Ако се стигне до отнемане на разрешителни, доставките на електричество няма да бъдат нарушени", гарантира още Боев.

При такъв сценарий управлението на дружествата ще бъде възложено на особен управител, "който да сложи ред в дружеството". Той ще направи финансов план на управлението и ще следи как се разходват средствата. Управителят може да прекрати договори на дружеството, ако те не са изгодни.

Във връзка с това, че се разглежда лицензът за краен снабдител, пропускът в законодателството, за който алармира Боев преди време, няма да окаже влияние. Той касае управлението на собствеността, а крайните снабдители, каквито са електроразпределителните дружества, почти нямат собственост.

"Нямаме скрупули за отнемане на лицензите, каквато и да е абревиатурата на името му, ако се нарушават задълженията в лицензите", обясни Боев.

Малко по-рано енергийният министър Драгомир Стойнев посочи пред депутатите от енергийната комисия, че електроразпределителните дружества са прихванали или задържали около 350 млн. лева и той е уведомил прокуратурата, че тези средства липсват по сметките на държавната компания.

Стойнев посочи в своето изявление още, че енергийният пазар ще трябва да бъде либерализиран и затова няма как да бъдат слючвани дългосрочни договори за изкупуване на енергия оттук нататък. Коментарът беше направен във връзка с готвена стачка в ТЕЦ Варна.

Стойнев посочи, че компанията е частна и държавата не може да се меси в управлението й. Собственикът е поискал гаранции за дейността й, за да направи необходимите ремонти, чрез които дейността да отговаря на екологичното законодателство. Според Стойнев това не може да бъде реализирано, защото ще наложи сключване на дългосрочни договори за изкупуване на енергия.