Либерален поглед към Европа и мястото на България в нея*

Макар подобни определения и тенденции да са прекалено широки, за да бъдат показателни за характера на бъдещия Европейски парламент, тези промени в профила на евродепутатите заслужават внимание и не бива да бъдат подценявани. Струва си да се замислим още, че дори при по-благоприятното до момента за либерално настроения избирател отношение между двете групи, кой знае какъв напредък в посока повече свобода в ЕС през последните 5 години реално няма. Дори напротив – много от подкрепените от сегашния състав на ЕП години политики, насочени към стандартизиране на различни видове стоки и услуги, водят точно до обратното: по-малко конкуренция, повече бюрокрация и по-малко възможности за отделния гражданин.

По всичко личи, че в новия ЕП ще се класират лица и партии, чиито позиции по отношение на европейския проект могат директно да бъдат припознати като „подривни”. Проблемът обаче не е във вливането на нови аргументи и дори различни дози евроскептицизъм в работата на бъдещия парламент. В това няма нищо лошо – в крайна сметка нарастващите евроскептични настроения сред групи европейски граждани имат същото право да се сдобият с политическа форма, колкото всяко друго идейно течение. Проблемът е, че за пореден път либералната визия за Европа е тази, която рискува да изгуби подкрепа за сметка на някое друго идейно течение – било то федеративно или националистическо.

Интересен е и друг, споменат по-рано, момент – европейският дебат все повече се профанизира. Притиснати от безпрецедентната за съюза икономическа криза и произхождащите от нея политически сътресения, европейските политици бързо се обособиха на групи „за всичко” и „против всичко”. В резултат на това бюрокрацията в Брюксел припозна понятията „еврооптимизъм” и „федерализъм” за синоними. Подходът „който не е с нас, е против нас” е нещо, които трябва да притеснява всички европейски граждани, независимо от политическите им пристрастия. Дебатът за „формата” отстъпи място на дебата за „посоката”, което предполага плитка дискусия, евтини аргументи и споменатото вече поле за изява на популистки настроения.

На фона на всичко това е лесно да разберем защо много европейски и национални политици разглеждат класическата либерална визия за Европа като едва ли не „ретроградна”. Някои от притесненията им са напълно обясними. Либерална Европа означава:

по-малко бюрокрация

по-малко власт за Брюксел

по-малко власт за националните правителства

истинска конкуренция на европейско ниво

премахване на възможностите за прокарване на общоевропейски лобистки политики

Европа без субсидии

Европа без вътрешни граници

субсидиарност