Либерален поглед към Европа и мястото на България в нея*

През последните няколко години европейската интеграция набра сила и започна да се превръща във все по-линеен процес. Това обстоятелство води след себе си две неизбежни последствия – решенията стават все по-мащабни и все по-трудно обратими. Макар за съвременниците на този процес всичко да се развива бавно и мудно, в исторически план проектът „ЕС” се намира в своеобразен спринт. В този ред на мисли комбинацията от нарастваща важност на предстоящите решения на европейско ниво и очакваното увеличаване на плурализма в ЕП (независимо от неговия характер), предполагат  забавяне на интеграционните процеси. Логиката сочи, че новият ЕП ще бъде по-тромав, но може би и малко по-демократичен от предшественика си, отново – с всички плюсове и минуси, произхождащи от това.

Възможно най-либералният и демократичен подход към единна Европа минава през интеграция отдолу-нагоре, тоест тръгваща от самите хора и техния икономически и социален живот. Това е най-естественият и най-сигурният начин както да бъдат преборени национализмът и протекционизмът, така и да бъдат заздравени устоите на европейския проект. Донякъде иронично, единствената предпоставка, която е необходима за неговото следване, е именно основополагащата за съюза свобода на придвижване на хора, стоки, услуги и капитали. Но за прилагането на този подход ще трябва време, както и реално съблюдаване на тези принципи – нещо, с което изправената пред избори съвременна Европа не може да се похвали.

За съжаление в момента ставаме свидетели по-скоро на обратното. Подходът „събрахме се, решихме, ето я резолюцията” не е проработил в нито едно ценящо демокрацията общество и е малко вероятно наднационална структура като ЕС да успее дълго да функционира по този начин. Особено като се вземе предвид неговата нарастваща роля и правомощия в живота на обикновения гражданин. Функционална интеграция може да бъде постигната само по волята на европейския гражданин и избирател, но никога през главата му. Това е една от причините, поради които наказателният вот, който някои партии в Европейския парламент ще отнесат, може да бъде разглеждан и като нещо заслужено и логично. Плашещото е друго - неговият националистически и протекционистичен заряд.

Рефлексът за самозащита на европейските бюрократи бутна много от тях до ръба на нов тип популизъм – „европейския”. За съжаление институционалната структура на съюза поне на този етап не позволява на европейските граждани да се борят с този наднационален популизъм, който в преобладаващата част от случаите е инспириран от Европейската комисия. Това означава и друго – подобен популизъм рядко среща институционален отпор, тъй като в повечето случаи в него се отразява общият интерес на професионалната европейска политическа класа, а именно – повече и по-сигурна власт. Последните със сигурност не са либерални принципи.

* Текстът е написан въз основа на дискусия, проведена в СУ на 22 април 2014 г. и организирана от Института за пазарна икономика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”, със съдействието на Либертарианския клуб към СУ. Текстът отразява мнението на автора и не следва да се счита за резюме на проведената дискусия.