Ботев: Българският туризъм е във възходящ тренд

Министерството на икономиката и енергетиката очаква по-добри показатели в туризма през летния сезон и за цялата 2014 година. Това заяви заместник-министърът на икономиката с ресор туризъм Бранимир Ботев, цитиран от пресцентъра на ведомството.

Той аргументира прогнозата си, като посочи, че за първото тримесечие на годината имаме обобщен ръст от 4,1 на сто в сектора, а само за април националната статистика отчита над 20,8 на сто ръст на хотелските нощувки в България, което по думите му е много добро постижение.

"Българският туризъм като цяло е във възходящ тренд и е важно тази скорост да се увеличи, като паралелно се разнообразяват предлаганите услуги и продукти", казва още Ботев. Според него потенциалът на страната ни е огромен, но е необходимо той да се представи максимално добре на международните пазари, за което са нужни комплексни усилия от администрацията и бизнеса.

На противоположна позиция обаче са експерти в туризма. Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов заяви, че настоящата година ще бъде много трудна за българския туризъм. Трудностите произтичат от непредсказуемост, свързана с процесите около кризата в Русия и Украйна, вътрешноикономическата и политическата криза в България и общата финансова криза в световен мащаб вече няколко години.

Бранимир Ботев изтъкна, че увеличеният през тази година бюджет за национална реклама министерството ще насочи към развиване на допълнителни туристически продукти наред с основните - зимен и летен туризъм. „Така туристите ще могат да съчетаят почивката си на море или планина с посещения в културни и исторически обекти, да опознаят фолклора, кухнята, автентичния бит на българите“, каза Ботев.

Заместник-министърът подчерта, че от години един от най-болезнените въпроси е как всичките 43 хил. регистрирани артефакти у нас да се превърнат в реални туристически атракции. Той бе категоричен, че са необходими бързи промени в законодателството, за да се реши съдбата им, защото „хем са публични, хем няма кой конкретно да ги поддържа и експонира“. Той обобщи, че въпросът за това кой е стопанинът, кой ще се грижи за конкретния артефакт и ще го управлява като туристическа атракция стои нерешен. „Дали ще правим единен регистър и ще разпределим отговорността, дали ще ги концесионираме, трябва да се реши максимално бързо“, каза Ботев.

„Така регистрираните артефакти у нас ще могат да акумулират допълнителен туристически продукт и да позиционират България на по-високо международно ниво като дестинация“, посочи той. И допълни, че платежоспособните туристи, към които се стремим, търсят поне няколко туристически продукта извън основния, когато избират дестинация за своята почивка.

„Стационарната почивка на море или ски вече е коренно променена. Туристът търси няколко комбинирани продукта – водещ и няколко съпътстващи. Културно-историческият туризъм например има преимуществото да е основен, но и съпътстващ, който повишава цената на продукта“, допълни Ботев.

Друга огромна ниша според него са минералните води, чрез които се предлагат целогодишни услуги. „Сезонният туризъм е на изчерпване. СПА и уелнес центровете могат да функционират четири сезона, да привличат корпоративни клиенти, големи здравни каси, пенсионни фондове, здравно-осигурителни дружества. Това е част от бъдещето на сектора, залегнало в стратегията на МИЕ за устойчивото му развитие до 2030“, посочи Ботев.

И повтори, че България е с най-голямата концентрация на термални минерални води. 423 млн. литра минерални води дневно се излива на наша територия, а ние използваме едва под 1,5 на сто от тях, припомни Ботев. В същото време България получи четири награди от шест категории за постиженията си в СПА и уелнес туризма от Европейската СПА асоциация и вече застава на почетната стълбичката за тези услуги на континента.