Стойнев: Извадихме "Южен поток" от "точката на замръзване"

Намаляването на студения резерв е донесло допълнителни 60 млн. лева за държавната НЕК и така е помогнало за намаляване на загубите за 2013 година до 132 млн. лева, при планирани 344 млн. лева. Компанията е успяла да реализира и допълнителни приходи в размер на 48 млн. лева от продажбата на електричество на свободния пазар. Част от тези продажби са били на външния пазар, след като е била намалена таксата износ (от 34 лева на 6,91 лева за МВтч), пише още в документа. 

От 1 януари 2014 е увеличена и продажната цена на електричеството на НЕК в качеството й на обществен доставчик. Прогнозите са, че това ще доведе до още 74 млн. лева за държавната компания до края на регулаторния период (30 юни 2014 година).

Увеличеният износ на електричество е донесъл допълнителни средства и за АЕЦ „Козлодуй“ - през 2013 година те са с около 25 млн. повече, а само за първото тримесечие на тази година са с над 29 млн. повече. Спрямо данните за първото тримесечие на 2013 г. има увеличение от 156% до 47 млн. лева, посочват от МИЕ.

Приключила е работата по разделяне на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и НЕК. Това действие е спестило индиректно около 2 млн. лева, защото Европейската комисия наложи наказание на страната за неизпълнение на законодателството и всеки ден България плащаше по 8,5 хил. евро. Разделянето на двете компании е ключово за реализирането на плановете за либерализацията на енергийния сектор.

След разделянето на ЕСО и НЕК се е пристъпило и към въвеждането на балансиращ пазар на електроенергия, който се оперира от ЕСО. Прогнозите са, че борсовият пазар на електричество ще заработи от началото на 2015 година, пише още в отчета.

Бизнес среда

Икономически растеж от над 1% през последните три последователни тримесечия, ръст на промишленото производство и намаляване на безработицата, отчитат още от МИЕ за дейността си в последните 12 месеца. От министерството посочват, че положителните данни са били оценени и от българските работодателски организации, и от международните инвеститори и финансовите пазари. Факт за това е успешно пласираната емисия еврооблигации, за която е постигнато лихвено натоварване от малко над 3%.

Действията за подобряване на бизнес средата са дали резултат и върху инвестициите – в съществуващите индустриални зони са сключени 15 договора с фирми от различни икономически сфери. Те са на стойност 153 млн. лева и предвиждат откриването на 1 650 работни места.

Сертифицирани са 17 проекта (клас А и Б) на обща стойност 137 млн. лева и създаващи над 3 400 работни места.

Основната цел на външноикономическата политика на МИЕ е диверсификацията на международните пазари, посочват още от институцията. Реализирани са били мерки, които да подпомагат излизането на български производители на пазари в Северна Африка, Близкия Изток и Азия, както и за разширяване на традиционни пазари като страните от ОНД и Украйна.

Част от действията в тази посока са откриването на 20 нови служби за търговско-икономически връзки и изплащане на търговски представители в страни като Иран, Ирак, Армения и Унгария.