НАТО излиза с план за защита на България и Румъния

Най-важният резултат от срещата на върха на НАТО ще бъде приемането на Плана за готовност за действие, който е във връзка с украинската криза и отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия на Русия срещу държави членки на НАТО, заяви днес президентът Росен Плевнелиев, който участва в   върха на Алианса в Уелс, цитиран от БТА.

Това, което видяхме в Украйна, да не може да се повтори и срещу държава членка, каза Плевнелиев пред български журналисти.

От съществена важност за България е приемането и изработването на т. нар. План за защита на Румъния и България. Това е съвсем конкретен документ, който за пръв път от десет години членство на България в Алианса точно и конкретно определя ангажиментите на Алианса в случай на атака срещу България или Румъния, заяви президентът.

България е поела ангажимент да изпълни 55 национални цели и по всяка от тях е необходимо да се работи още. По програмите за Рамкови нации България има амбицията да се присъедини към група държави с водеща рамкова нация Германия и това ще бъде декларирано днес тук, заяви президентът.

По програмата за интелигентна отбрана България вече изпълнява няколко проекта, което е новина, но те не са достатъчни. Трябва да засилим нашето сътрудничество с нашите съседи, отбеляза той.

Искаме да държим политиката на отворени врати наистина отворена, за съжаление това няма да се случи на този форум, но за нас това е важно. Ние подкрепяме безпрекословно Черна гора и Грузия, очакваме напредък от Македония и Босна и Херцеговина, посочи Плевнелиев по друга от важните теми на форума.

"Балансът в Черно море е променен. След анексията на Крим имаме съвсем друга ситуация. България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чувстваме малко по-спокойни", заяви държавният глава.

Във връзка с кризата в Украйна и действията на Русия той изтъкна, че каналите за комуникация са отворени и се надяваме на политическо решение. Ние приветстваме мирен план за уреждане на конфликта, изтъкна той.

"Категорично искам да заявя, че кризата в Украйна не може да бъде решена с военни средства. България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия. Кризата може да бъде решена само с политически средства, чрез диалог и съгласие между страните. Вярваме в това, държим каналите за диалог и комуникация с руската страна отворени, същевременно показваме решителност", изтъкна президентът. По думите му много вероятно е да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия именно защото не искаме да воюваме, да пращаме войници и оръжия.

"Но искаме Русия, като партньор, с когото сме работили десетки години, да се върне на масата на преговорите, да бъде отново един партньор, на когото се доверяваме и с когото можем да вземаме заедно отговорни решения. Санкциите са сигнал към Русия, че ние сме решителни, единни и търсим политическо решение", добави Плевнелиев.

Във връзка с украинската криза президентът каза още, че България ще подкрепи доверителния фонд за адаптация на военнослужещи за гарантиране на лечение и рехабилитация в България с 500 хиляди лева.

Плевнелиев посочи няколко важни инициативи, свързани с бъдещето на НАТО и които България ще отстоява на срещата. Страната ни ще предложи да се присъедини към групата от рамкови държави с рамкова нация Германия по инициативата на НАТО за рамкови държави. България също ще предложи Втора бригада да се афилира към Корпуса в полския град Шчечин, където ще бъдат изградени мултинационални сили за бързо реагиране. България няма да праща войници там, но ще се афилираме с тях, уточни Плевнелиев.

Ще предложим също елементи от специалните сили, с които разполагаме и чиито умения искаме да усъвършенстваме, също да се афилират към щаба на НАТО в Монс. Ще предложим и използването на полигоните в Ново село, Корен и Шабла за учения на НАТО в рамките на общото финансиране по линия на НАТО и по съвместни проекти със САЩ и Израел, посочи държавният глава.

Ние също ще осигурим малко повече българско финансиране, за да може тези три бази да се натоварят малко повече като полигони за учения, уточни президентът. Ще предложим също изграждане и финансиране на способности във въздушното и морското наблюдение на източната и на западната граница на България, които са външни и за НАТО.

Още политически новини от България четете в Dnes.bg