В България има 535 потенциално застрашени от наводнения участъци, по данни на басейновите дирекции. Това се казва в анализ за влиянието на ПРСР върху околната среда, публикуван от агроминистерството.
Около половината застрашени от наводнения участъци са разположени на територията на басейнова дирекция Черноморски район. Там рисковете идват както от реките, така и от морето. Следва Басейнова дирекция Дунавски район, след това е Източнобеломорският район, а с най-малък брой застрашени участъци е и най-малката по територия Басейнова дирекция - Западнобеломорски район.
В документа се посочва, че част от съществуващите хидромелиоративни съоръжения са в лошо състояние. Има много микроязовири, които са заблатени и не могат да се използват за напояване и риболов. Други са превърнати в рибарници и дадени под аренда, но не навсякъде тази промяна е направена според инженерно-техническите изисквания. При високи води са възможни аварии, пишат експертите.
И четирите басейнови дирекции са направили списъци на опасните участъци и карти, които показват къде са те. За някои места рискът е нисък, за други среден, а за трети - висок. От публикуваните документи става ясно, че част от пороите са били предвидими, а други не са били очаквани.
Сред рисковите райони е Мизия, която още се възстановява от потопа в началото на август. Градът попада в рисковите райони, посочени от дирекция Дунавски район, заради река Огоста и притока й река Скът.
За варненския квартал „Аспарухово“ експертите са предполагали, че може да бъде наводнен от Варненското езеро, като според тях не е имало риск за хората.


Катастрофа с трима загинали затвори пътя между Дългопол и Айтос
Убийството на Илиян Филипов влезе в политиката
Басейнът в „Спортпалас“ остава затворен за неопределено време
Черно море не е това което беше! Над 80 нови вида навлизат заради затоплянето
Месечен хороскоп за октомври 2026
Новините в развитие
Русия удължи забраната за износ на дизел до края на октомври
БФБ е на прага на нов рекорд и търси следващата "Шелли"
Рискът по френския дълг достигна нов праг на фона на политическата несигурност
Отворено е кандидатстването за 22-рия Национален конкурс „Иновативно предприятие на годината“
BYD обяви дни на отворените врати в София и Варна
Новата Jetta e по-голяма от Audi A4 и струва... 10 600 евро
Сензори в гумата променят шофирането
Renault започва да произвежда електромобили денонощно
Новата бензинова Серия 3 на BMW: 20 ключови факта
Износен асфалт на смъртоносната отсечка край село Сопот
След убийството на Илиян Филипов: "Възраждане" поиска изслушване на ръководството на МВР
Лукс в затвора: Шон “Диди“ Комбс разполага с мобилен и алкохол, правят му и масажи
Атанас Рибарски поема временно националния отбор по футбол
Трагедия: Трима млади загинаха в тежка катастрофа между ТИР и кола
преди 12 години Основните рискове идват от липсата на държавност и безстопанственост по места. Размитата отговорност и липсата на контрол на такива многобройни и потенциално опасни съоръжения, като общинските язовири, дадени под наем на "наши" хора, развъждащи риба, води до системно неподдържане на язовирите, неподдържане на безопасно ниво на водите в тях и при по-обилни валежи довежда до разрушаване на стените. Това е и основната причина за високите по няколко метра приливни вълни на повечето проблемни места с потопи тази година. За Мизия само 4 дни след първия потоп е могло да се случи втори, но са взети мерки и е разрушена стената на такъв опасен язовир. Георги Харизанов подробно обясни причините за наводненията в последните години в предаването "Лице в лице" на Цветанка Ризова. Нямам причина да се съмнявам в изнесените факти.http://***.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/koj-nosi-otgovornost-za-navodnenijata.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар