Здравната система в България има нужда от преориентиране, смятат експерти

Здравната система у нас се нуждае от инвестиции, които да бъдат насочени към постигане на по-добър здравен резултат и към подобряване на основните здравни показатели като заболеваемост, смъртност, продължителност на живота, брой години в добро здраве. Около това становище се обединиха експерти по време на работна среща на тема: „Защо здравеопазването има значение?“, организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Системата на здравеопазването в България има нужда от преориентиране, смятат експертите – от бюджетно-разходна към произвеждаща здравна грижа и по-добър здравен резултат за всеки пациент. Според тях това може да се случи чрез промени, инвестиции и партньорство между заинтересованите страни.

Като основен проблем бе посочена липсата на солидарност в приходната част на системата – тя се издържа основно от 2,5 милиона работещи на трудов договор в частния сектор и самоосигуряващи се лица. В същото време в България живеят над 800 000 здравно неосигурени, а държавата осигурява близо 4 милиона лица на минимална стойност. Липсата на солидарност в приходната част на системата не дава възможност за пълното прилагане на солидарния принцип при предоставяне на здравни услуги – лечение според нуждите на всеки български пациент, заключават специалистите.

Липсват и механизми, които да ориентират системата на здравеопазването към постигането на по-добър здравен резултат за пациентите. Инвестиции и промени в първичната помощ биха позволили тя да се превърне от диспечер, насочващ потоци пациенти към болничната помощ, в пазител на здравната система, който диагностицира, лекува и контролира заболяванията на основния брой пациенти.

Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в БСК, посочи, че системата на здравеопазване у нас работи неефективно, тя е силно бюрократизирана, управлението й е одържавено, натоварена е с несвойствени функции и генерира високи нива на корупция. Освен това, не осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на една трета от българите.

Представителят на БСК подчерта, че солидарността е за сметка на коректните, а системата обслужва неосигурените и прекалено лесно се влиза и излиза от системата. Налице е и недостатъчна прозрачност при управлението на публичните ресурси за здравеопазване.

Димитров изтъкна, че основни причини за това състояние на здравната система са липсата на последователна политическа воля за поставяне на здравето на нацията като водещ приоритет и липсата на приемственост и последователност в политиката.

Сред препоръките за подобряване на българското здравеопазване, около които се обединиха експертите, са:

- Солидарност в приходната част на системата – намаляване на броя здравно неосигурени лица и адекватен принос за осигуряваните от държавата категории;

- Създаване на стимули с цел първичната помощ да задържа и лекува пациентите;

- Ориентиране на здравната система към произвеждане на здравен резултат чрез електронизация на процесите и проследяване на резултатите от лечебния процес.