България поиска специален статут при бъдещото разпределение на бежанците в ЕС

България да получи специален статут при бъдещото разпределение на бежанците в Европейския съюз. За това е настоял по време на заседанието на Европейския съвет министър-председателят Бойко Борисов. Той се е аргументирал, че след предприетите мерки в Средиземно море целият миграционен натиск се пренасочва през сухопътната ни граница с Турция, информира пресцентърът на кабинета.

След разговор с германския канцлер Ангела Меркел и с британския премиер Дейвид Камерън те са подкрепили позицията на България, посочи премиерът пред журналисти в Брюксел. „Благодаря на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че отбеляза, че България и Унгария ще влязат като държави с особен статут в разговорите“, каза той.

Борисов уточни, че е останал принципът на доброволност, тъй като идеята за демократична и хуманитарна Европа не предполага квоти или задължителност.

За ситуацията по нашата граница във връзка с миграционния натиск той посочи, че само миналата седмица са задържани 3000 души при опит да излязат от България. „В Италия има 1000 души, които са на границата, и в България има 1000 души на границата дневно. Вече сме приели много бежанци и голяма част от тях са разселени в България. И в момента имаме достатъчно бежанци. Идването на подобни големи групи хора променя демографската ни карта“, подчерта Борисов.

Той припомни ситуацията в Турция, където от доста време не се съставя правителство, както и проблемите на Гърция. „Имаме проблеми с контрабандата от Гърция“, добави министър-председателят. Той е поканил гръцкия си колега да посети България и да се запознае с контрола по границата.

Премиерът изтъкна, че ако обединят усилията си в тази посока, България и Гърция ще могат да съберат и повече приходи. За ситуацията в самата Гърция Борисов посочи, че пред европейските си колеги е потвърдил изразената вчера пред медиите позиция и е получил техните поздравления. „Гръцкото правителство трябва да намери разумния изход. За България това е пример какво значи да не се спазва фискална дисциплина“, каза Борисов.

„Докато не се дисциплинират държавите в еврозоната, не виждам смисъл да бързаме с членството. Ако сега бяхме в еврозоната, също щяхме да дадем пари за Гърция – по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично. България в момента е много атрактивна не само с политическата и финансовата си стабилност, а и като място за инвестиции. Следващите години, ако българските политици бъдем мъдри, България ще бъде остров на стабилност“, каза премиерът.

Той увери, че са взети мерки, за да няма проблеми за хората, които имат депозити в гръцки банки в България. „Нека хората, които имат пари в гръцките банки в България, знаят, че те са самостоятелни от майките си в Гърция и няма проблем за парите им“, добави Борисов.

В отговор на журналистически въпрос за протеста заради цената на тока на бизнеса премиерът коментира, че не вижда основание за него. „Работодателските организации бяха при мен, чуха аргументите ми, че правим всичко необходимо да изчистим енергийната система от течове и повече харчове, и да направим така, че да не се вдига цената за потребителите и индустрията“, каза Борисов.

Той съобщи, че заедно с вицепремиера Томислав Дончев са изпратили в КЕВР за проверка над 330 договора за ВЕИ-та, направени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2007-2013), което означава – с държавни или евросредства. „Би могло регулаторът със стара дата да им събере парите, които са получили и съответно дори да наложи най-тежките санкции, но да изчакаме – това е работа на регулатора, не искам да се меся”, коментира Борисов.

Попитан за споразумението с Полша за ремонт на самолети, премиерът Борисов отбеляза, че би толерирал подписването му, ако е на финална фаза, защото ще даде възможност в дълъг хоризонт да пазим границата си. „С този ръст на икономиката след 15 години ще можем и сами да си купим нова ескадрила. Сега имаме проблем с това, че над 3,6 млрд. лв. вече сме изплатили по КТБ“, добави той.