През 2015 г. България привлече повече чуждестранни инвестиции в сравнение с 2014 г., като сумата им е най-високата от 2009 г. насам. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ) за състоянието на платежния баланс.
Миналата година границата на страната ни са прекосили капитали в размер на 1,575 млрд. евро. Сумата на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е по-висока с 289,8 млн. евро, или с 22,5%, спрямо последната оценка за 2014 г. Тогава размерът им бе близо 1,285 млрд. евро.
ПЧИ през 2015 г. са най-високите от 2009 г. насам, когато бяха в размер на 2,437 млрд. евро. Все пак чуждите инвестиции са доста под пика си от предкризисната 2007 г., когато възлязоха на рекордните 9,052 млрд. евро.
Трябва да се има предвид, че по-коректно сравнение на годишните данни може да се направи, след като в средата на март БНБ публикува отчета за януари 2016 г. Тогава ще бъдат извършени ревизии на данните за 2014 г. и 2015 г., които, съгласно методологията на централната банка, подлежат на промяна с годишните данни на Националния статистически институт (НСИ) и на допълнително постъпили отчети на предприятия с чуждестранно участие.
Само през декември 2015 г. пък ПЧИ са за 6,9 млн. евро при 69 млн. евро през декември 2014 г. Според БНБ изменението се дължи основно на значителното превишение на издължените над получените през месеца вътрешнофирмени кредити.
По принцип ревизиите обичайно са в посока нагоре. Ето защо реалните суми, прекосили българската граница както през декември, така и през цялата 2015 г., могат да се окажат по-високи.
Данните създават впечатление, че през 2015 г. преките инвестиции вече са по-устойчиви, тъй като дяловият капитал, т.е. този тип инвестиции, които се считат за трайни капиталови вложения в местни предприятия и имоти, нарастват до 1,134 млрд. евро спрямо 577,2 млн. евро в края на 2014 г. С други думи – чужд инвеститор е придобил или увеличил свое дялово участие в българско дружество или е закупил имоти.
Но реално повишението се дължи на финансови операции, извършени от Лукойл Нефтохим Бургас през лятото на миналата година, както писа и Bloomberg TV Bulgaria тогава. Преди две години рафинерията инвестира около 1,5 млрд. долара, отпуснати под формата на заем от компанията майка със седалище в Холандия Lukoil Europe Holdings, в нова инсталация. Впоследствие, през юни 2015 г. задължението на българското дружество от около 900 млн. евро беше трансформирано в акции.
Трансформирането на стари дългове на рафинерията към своя основен акционер в капитал е причината както близо 3/4 от всички чужди инвестиции да са в дялов капитал, така и в края на годината да се отчете изтичане на инвестиции в дългови инструменти.
Така всъщност за пръв път през 2015 г. се регистрира отлив на вложения в дългови инструменти, т.е. отрицателна промяна в размера на задълженията между местни и чужди дружества по финансови, облигационни и търговски кредити. Оттокът е в размер на 743,6 млн. евро, но пък не е изненада на фона на финансовата операция на Лукойл Нефтохим Бургас. По принцип излизането от подобна инвестиция е доста по-лесно, отколкото ако трябва да се продава дял от дружество.
Не може и да не се отбележи като добра новина растежът на реинвестираната печалба (без изплатените дивиденти) – от 167,1 млн. евро за 2014 г. до 644,1 млн. евро в края на 2015 г.
От друга страна постъпленията от инвестиции на чужденци в имоти обаче са с 39,5% по-малко на годишна база – 72,5 млн. евро при 119,9 млн. евро през 2014 г. Повече от една трета от този вид инвестиции (27,1 млн. евро) идват от Русия, а от Лихтенщайн – една пета (14,9 млн. евро).
Разбивка по държави показва, че през 2015 г. най-големият чуждестранен инвеститор отново е Холандия. Причините са две, като едната е пряка, а другата – косвена.
Първо, правният режим за регистриране на фирми в страната е доста либерален и позволява създаването на компании с ограничена отговорност под т.нар. форма B.V., които на практика са офшорни. Под тази форма заради възможностите за данъчни облекчения има доста регистрирани дружества, които на практика са с български собственици. Второ, седалището на Lukoil Europe Holdings е в Холандия, което обяснява големият размер на инвестициите от там през миналата година – за 696,9 млн. евро нетно.
Следва Германия със 181,9 млн. евро, Швейцария със 114,1 млн. евро, Норвегия – със 111,5 млн. евро, Кипър с 83,9 млн. евро, и Русия със 71 млн. евро. Общо 315,6 млн. евро пък попадат в графа „други“.


Депутатите на ГЕРБ притискат Бойко Борисов за кандидат за президент
Явор Гечев: Затягаме контрола върху цените на храните по цялата верига
Варненци се питат: Докога Крайбрежната алея ще е потънала в мрак?
Близо 80 на сто от учениците в България вече са онлайн, преди да навършат 10 години
Новият капитализъм: публичен капитал с частен контрол
Скритата война на Путин срещу Европа се разширява
Непрозрачният AI на Алтман създава нова дилема за сигурността
Великобритания отхвърли претенциите на Милей към Фолклендските острови
Изграждането на центрове за данни в Близкия изток продължава въпреки войната
Учени доказаха, че ЕС бърка с емисиите на електромобилите
Volkswagen обяви най-големите съкращения в историята на индустрията
Eвропейският бестселър на Ford навърши 50 години
Късметлия спечели Maserati Ghibli срещу 2 евро
Alfa Romeo Giulia полетя: този хеликоптер струва 290 000 евро
Ирина Шейк с доза апетитни снимки от ваканцията си във Франция
Септември преобръща живота на част от зодиите
Рекорден удар край Бургас: Заловиха стотици килограми кокаин и марихуана
България е на крачка от излизане от "сивия списък" на FATF
Пет гола и драма до края: Ботев (Пловдив) повали Арда
преди 10 години Както пише в статията - 'нарастват' заради машинации на Лукойл. На практика - намаляват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар