Популярността на българското розово масло в Япония расте

Когато става дума за представите за България в Япония, на първо място е киселото мляко, на второ е розата, а на трето е състезателят по сумо Котоошу. Постепенно нараства популярността на розовото масло и вече 5-6 японски компании го внасят от България и го използват като добавка или суровина в козметичните продукти. Това казва в интервю за БТА посланикът на Япония Такаши Коидзуми.

Друго интересно приложение на розовото масло е в пастата за зъби, шампоана за коса, подправките и сладкишите. Популярността на розовото масло няма да намалява от този момент нататък, смята той.

Японските туристи се интересуват по думите му освен от Празника на розата през юни в Казанлък и от посещения в до София, Пловдив и Велико Търново. 

Той отбелязва, че миналата година японската асоциация на туроператорите (JATA) е избрала "30-те най-красиви европейски селища", а Копривщица е била сред тях. Затова той очаква повече японските туристи там.

Нещо повече, "турове от специален интерес" са отскоро във фокуса като нова вълна на туризма в Япония“, казва Такаши Коидзуми. Като пример той дава т. нар. места със силно въздействие като Перперикон и други дестинации в България.

По думите му има потенциал и за други видове туризъм като еко-, СПА, винен туризъм и др. „Вие имате много атрактивни обекти в България за чуждестранни туристи, включително и японски. Ние очакваме, че Министерството на туризма и други организации ще рекламират по-активно привлекателността на България, защото тя все още не е добре позната в Япония“, допълва посланикът.

По думите му в своята цялост двустранните отношения между България и Япония са много добри и се радваме на традиционно добри връзки на приятелство. В областта на икономиката през последните няколко години се наблюдава тенденция на нарастване на търговския обмен, както и на износа от България за Япония.

Броят на споразуменията за сътрудничество между български и японски образователни и изследователски институции е над 40. И в момента студенти от университета в Шизуока, университета Сока и университета Фукуяма се обучават в Софийския университет в рамките на тези споразумения. Тази година очакваме още един университет да подпише подобно споразумение за сътрудничество.

Общият брой на българските студенти, държавни стипендианти по програмата на японското правителство е достигнал над 500 като всяка година японското правителство предоставя държавни стипендии на над 20 български студенти и докторанти за обучение в японски университети от една до 7 години максимум.

Този брой надвишава броя на стипендиантите от останалите страни от Централна и Източна Европа. От друга страна, около 1400 млади българи изучават японски език в университетите, начални и средни училища в България, допълва посланикът.

„След своето посещение и престой тук почти всички японци се превръщат в почитатели на България“, отбелязва той в интервюто.

„Ако вземем предвид, че много талантливи български младежи напускат в чужбина, аз мисля, че България трябва да стане по-привлекателна страна за самите българи. И аз самият искрено се надявам от все сърце вашата страна да стане още по-привлекателна за младите поколения за в бъдеще, въпреки че е изправена пред толкова много задачи и трудности“, коментира Такаши Коидзуми.