60% от мениджърите у нас биха оправдали неетично поведение в защита на бизнеса

60% от висшите мениджъри в България биха могли да оправдаят неетично поведение, за да гарантират, че ще изпълнят финансовите цели или за да осигурят икономическото оцеляване на компанията си. На глобално ниво този дял е доста по-нисък – 42%. Това показва 14-тото поредно проучване на компанията за одитни и финансови услуги EY, осъществено сред 62 страни в света и над 2800 професионалисти.

Според изследването повечето от бизнесите в България са изпитали високи нива на корупционен натиск, произтичащ или от структурата на управление, или от специфични културни и исторически причини.

Почти половината от всички висши мениджъри оправдават поставянето на по-ранни или по-късни дати в договорите при определени условия, коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Македония, Албания и Косово. 14% от анкетираните биха платили подкуп в определена ситуация, за да спасят компанията си, а други 20% биха приели дарение от клиент или потребител със същата цел.

Проучването сочи, че по-голямата част от анкетираните в България са наясно със стъпките, които могат да бъдат предприети, за да се справят ефективно с измамите и да намалят до минимум загубите, като в същото време увеличат до максимум възможностите за възстановяване. Именно, за да се справят с потенциалните измами 83% от компании извършват периодични проследяващи действия от гледна точка на констатациите на вътрешните и външните одитори, съобщи още Гърнев.

Нарастващите заплахи от кибер престъпления, финансиране на тероризма и, напоследък, разкритията, свързани със злоупотреби с офшорните юрисдикции, повишават натиска спрямо компаниите да намаляват риска от измами, подкупи и корупция на глобално ниво.

В тази среда изследването сочи, че макар много бизнеси да са постигнали значителен напредък в борбата с измамите и корупцията, все още остава едно постоянно ниво от практики на неетично поведение – 39% от анкетираните на глобално ниво считат подкупите и корупцията за широко разпространени в тяхната държава, като това е с един процент повече спрямо 2014 г.

Интересна тенденция обаче е фактът, че когато става въпрос за техния бизнес, само 11% от анкетираните смятат, че има подкупи и корупционни практики в тяхната собствена индустрия.

Все още съществува сериозна разлика във възприятията за нивата на корупция в развитите страни и в развиващите се страни: 21% от респондентите в развитите икономики смятат, че практиките на корупция в страните им е разпространена (17% през 2014 г.), докато в развиващите се страни този процент е 51% макар да отчита лек спад от 53% през 2014 г.

Поглеждайки към Източна Европа, включително Русия, проучването показва, че над 50% от анкетираните считат, че макар да изглежда, че регулаторните органи имат желание да преследват случаите на корупция, те не ги смятат за ефективни в достигането до присъди. „Този процент е най-висок сред всички региони в проучването“, допълни Гърнев.