Все по-голям недостиг на специалисти на пазара на труда

Преди няколко дни ново проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия показа, че сред най-съществените трудности, които срещат е именно липсата на кадри. От анкетираните 400 компании 72% усещат дефицит на кадри. Отново най-голям проблем е липсата на средни специалисти, които основно са съсредоточени в индустрията. 77% от работодателите не могат да намерят подходящи работници с професионална квалификация.

Този дефицит на кадри не е отскоро, а след кризата в българската икономика структурната безработица стана още по-осезаема, посочва в свой анализ икономистът Зорница Славова от института за пазарна икономика (ИПИ).

Причините се крият основно в пагубно закъснялата образователна реформа, която води до ниско качество и неадекватност на образованието на пазара на труда. Демографските процеси – отрицателен естествен прираст вече 6-та година и трайно нетно изселване от страната. Дори вече започналата реформа и новият закон за образованието (чието приемане Европейската комисия препоръчва от години), както и първите стъпки на обучението чрез работа да дадат резултати, то те няма как да се отразят скоро на работната сила. Междувременно, България е на дъното в класациите, измерващи знанията на учениците, а недостигът на кадри се увеличава все повече. 

През третото тримесечие на 2016 г. недостигът на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на дейността на фирмите в промишлеността в България за първи път е над 30% - рекордно високо и силно притеснително ниво. С 31,8% в България три пъти повече фирми от тези в ЕС (10,6%) усещат липса на кадри. Нещо повече - само за последните две години делът им в България нараства пет пъти по бързо от този в ЕС.

Недостигът на работна сила с подходяща квалификация се отразява недвусмислено и на икономиката. Пазарът на труда се задъхва, заетостта расте с все по-нисък темп, икономическата активност буксува особено при младежите, безработицата намалява бавно, много висшисти заемат работни места, изискващи средно образование, а системата на професионалното образование не произвежда подходящите кадри.

Същевременно, натискът върху заплатите расте чрез постоянното увеличение на административно определяните минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове. Изкуственото увеличение на доходите допълнително намалява шансовете за включване на пазара на труда, особено на младежите и на работниците с ниска или без никаква квалификация и то при сериозна маса от дългосрочно безработни и слаба икономическа активност. В крайна сметка задълбочаващите се проблеми на пазара на труда и липсата на възможност за решаването им в краткосрочен и средносрочен срок неизбежно ограничава ръста на икономиката в страната.