Защо „Планът Юнкер“ може да не проработи в България

Приносът на българското Звено за подпомагане

Според него обаче със създаването на Звеното за подпомагане на база на Меморандум за разбирателство между Министерство на финансите и Европейската инвестиционна банка може се лобира и влияе на решението за допускане до финансиране на конкретния проект.

След като през март догодина тази административна структура стане факт, българските предприемачи, публичните институции и власти могат да разчитат на помощ при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по Плана "Юнкер“.

По думите на д-р Трифонов процедурата за намиране на партньори и кандидатстване е ясна и прозрачна и поради този факт в другите държави няма такива звена. Той намекна, че това изискване на европейските законодателни структури показва „неспособността на българската администрация да усвоява прозрачно европейски средства.

Александър Трифонов е на мнение, че корупцията, която изисква пълен контрол на средствата от определен кръг „посветени“, спъва създаването на съвременна промишлена база на икономиката на България.

Той е категоричен, че „има опити на българската администрация да хитрува и да разчита на снизхождение от страна на ЕС по строгото спазване на въведените процедури“, както и че „пак ще трябва да се плаща за оказаната помощ, защото умишлено признаваме, че не можем да се справим“. „Това от една страна е лоша оценка за интелигентността на българската бюрокрация, а от друга ще ни струва скъпо“, смята консултантът.

Като причини за това той изброява няколко факта.

Един от тях е опитът за отмяна на Закона за публично-частно партньорство, който отвори празнота в публично-частните отношения, защото Законът за концесиите не се отнася до създаването на смесени частно-публични дружества за промишлени производства и наука.

„Този извод показва лошият подход при нормотворчеството в България, когато за прокарване на лобистки закони за защита на корпоративни интереси държавата се лишава от други възможности, много по-ефективни за икономически растеж. А именно от създаване на нови хай-тек производства се нуждае икономиката на България“, твърди Трифонов.

Друг факт, който е препъникамък при изпълнение на финансовите изисквания на подпомагане по „План Юнкер“, е липсата все още на финансови инструменти.

Кога ще има нови финансови инструменти

„Звеното за консултации се предвижда да бъде създадено към „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фонда на фондовете), който ще поеме всички финансови разходи от българска страна за структурирането му. Този фонд беше създаден през юли 2015 г. за разработка и използване  на финансовите инструменти, които заедно с другите форми на подкрепа, предвидени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., като част от подкрепата, предоставена на България от EFSI чрез оперативните програми. Пропуска се обаче най-важното – за да се спестят хонорарите за експерти на ЕИБ за тяхната разработка, както се получи при финансовите инструменти „Джереми“ и „Джесика“ за програмния период 2007 – 2013 г., досега има само един въведен преди седмици финансови инструмент - „Микрокредитиране със споделен риск“, аргументира се Трифонов.

Той твърди, че такива финансови инструменти са необходими за ОП „Региони в растеж“, „Околна среда“ „Транспорт“ и други.