Александър Трифонов: Държавата ще губи от несамофинансиращите се концесии

С приетия на 24 януари на второ четене Закон за концесиите и въвеждането на т.нар. „несамофинансиращи се концесии“ има опасност държавата или общините да станат заложник на корпоративни, финансови или криминални интереси. Ако концесионерът няма приходи или докаже, че е на загуба, държавата или общината ще трябва да му плащат за положените усилия и за лихвите по финансовия ресурс.

За това предупреди финансовият консултант д-р Александър Трифонов.

Пред Investor.bg той посочи аргументи защо промените в закона могат да ощетят държавния или общинския бюджет.

„Практиката досега показва, че може би 80% от концесиите са именно несамофинансиращи се и при тях се разрешава на концесионера да прехвърля вземанията (задължения за плащания) от държавата или общините на трети лица без съгласуване и без да издава изпълнителни листове. Разрешава се разпродажба на обекти на концесията, което практическа  допуска скрита приватизация“, поясни Трифонов.

Той напомня, че концесиите за подземни богатства са изключени от проектозакона.

„Ще продължи неефективното използване на ресурсите на държавата в частен интерес. От 539 действащи концесии за добив на подземни богатства годишните приходи за държавата са около 80 – 100 млн. лева", коментира той.

По думите му с него се отменя и действащият Закон за публично-частно партньорство, който съгласно становищата на Сметната палата и Министерството на финансите не е намерил приложение.

„Законът за публично-частно партньорство позволява именно да се ангажират минимално държавните и общинските бюджени чрез предоставянето на частния партньор да извършва и други дейности, за да получава допълнителни приходи. Европейската директива 2014/23 не изисква отмяна на инструмента на публично-частното партньорство, въведено в практиката от Европейската комисия през 2004 г.", посочва експертът. Според него ще се затрудни и прилагането на европейски регламенти, както и няма да се реализират проекти по плана „Юнкер“ и Хоризонт 20/20, няма да се финансират научни изследвания.

Трифонов е категоричен, че в новия закон има недоглеждане „по отношение на наказания при сключване на неизгоден за държавата или общината договор и основание за това са възможни промени, които ще създадат почва за огромна корупция“. „При гласуването на Закона на концесиите не бяха взети предвид бележките, предложенията и становищата от общественото обсъждане, включително и мнението на Съюза на българските икономисти“, твърди финансовият консултант.

Заради проблемите, които може да създаде прилагането на новия Закон за концесиите, д-р Александър Трифонов и доц. Минчо Христов ще изпратят писмо до президента Румен Радев, в което ще предложат на държавния глава да наложи вето на законопроекта, както и да възложи разработката на нов.

„На първо четене законопроектът не беще подкрепен от комисията по енергетика и комисията по икономика и туризъм на Народното събрание. На второ четене такъв законопроект, който засяга дългосрочно ангажиране на публична собственост и публичен ресурс, беше приет с гласовете на 60-80 народни представители, което демонстрира силна политическа и корпоративна заинтересованост“, пишат експертите в писмото до президента.

Те посочват и решение, с което ще се спази изискването за хармонизиране с европейското законодателство, за да не се налагат санкции срещу България.

„Може да се вземе решение на Министерския съвет, че при концесионни процедури ще се спазват изискванията на директивата, още повече, че тя е приложима само за концесии над 5,186 млн. евро", пише в писмото до Румен Радев.