Експерт: Отмяната на Закона за ПЧП при концесиите ще е грешка

Най-голямата опасност е общинските бюджети и държавният бюджет да се превърнат в заложници на концесионерите. Това каза д-р инж. Александър Трифонов в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria в коментар за проектозакона за концесиите дни преди парламентарната правна комисия да го разгледа на второ четене.

„Повод за промяна на сега действащия закон е европейската Директива 2014/23 на Европейската комисия (ЕК), която е по повод изследване от 2011 г. за концесионните процедури в различните държави. Целта е те да се уеднаквят.

"Оказа се, че има много различни процедури – на много места има ощетяване на частни инвеститори, на други места има толериране. Оказа се, че от всички обществени поръчки, които са в областта на публично-частни отношения, 60% са концесии, а 40% са други форми на публично-частни отношения“, коментира консултантът.

Той обясни, че това е причината в тази директива никъде не се споменава т.нар. „Зелена книга“, приета през 2004 г. от ЕК, която регламентира публично-частното партньорство (ПЧП) като вид сдружение между публични и частни партньори.

Трифонов е категоричен, че Законът за концесиите в България „не сработи“. Като причина за това той посочи оценка на Сметната палата, според която една от причините този закон да няма реално приложение могат да се търсят в следните  насоки – установяване на формални публични и прозрачни процедури за избор на частен партньор.

Експертът информира, че в Министерството на финансите също са преценили, че положителните страни на закона за ПЧП със сигурност включват максимална сигурност и прозрачност на процеса.

„Публично-частните партньорства са платформа за реализация на общи проекти, в които участва бизнесът и общините или държавата, а начинът на реализация са публично-частните дружества и концесиите", обясни Трифонов. Той е на мнение, че трябва да се прецизира законът, за да няма само отрицателни примери при прилагане на ПЧП.

Той напомни за доклада на БОРКОР отпреди две години, според който държавата не си е прибрала около 1 млрд. лева концесионни такси и възнаграждения заради „лош и труден контрол върху концесионера“.

"Концесиите са инструмент, който се прилага в цяла Европа. И двете форми имат своето място за съществуване. Когато имаме услуги, тясно свързани с населението, с обществото, не може да има концесия, защото концесионерът може да диктува или рекетира", коментира експертът.

„С прогнозната стойност концесионерът може да прави невероятна печалба и приходите да се „избият“ за много по-малко време, отколкото се заявява, защото дори контролиращите органи няма как да го установят", предупреди той. "Оправданието на концесионера за това е „търговска тайна“ и това е допуснато в новия проектозакон за концесиите“, допълни Трифонов.

Защо не сработи съществуващата регулаторна рамка за концесиите и къде са подводните камъни при несамофинансиращите се концесии - вижте повече във видеото!