Изпълнението на качествени проекти ще е цел на ИКТ сектора

Очакваме ръст от 5% в индустрията, която разработва информационни и комуникационни технологии (ИКТ), докато за миналата година увеличението при софтуерните разработки, аутсорсинга и телекомуникациите беше 2% с оборот от 2 млрд. лева.

Това съобщи Стамен Кочков, председател на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и вицепрезидент на SAP Labs България, по време на Шестата годишна кръгла маса „ИКТ секторът – експортно ориентиран и генератор на работни места с висока добавена стойност“.

При обсъждането на проблемите и грешките, допуснати в развитието на високотехнологичната индустрия у нас, зам.-министърът на икономиката Любомир Ганчев обяви, че 100 млн. евро са отишли за построяването на София Тех Парк по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, но концепцията за построяването му вече е остаряла. Като недостатък той посочи, че в него са привлечени само големи фирми, които „държат настрана малкия бизнес“, няма и лаборатории за изпитване на продуктите.

Ганчев посочи, че през новия програмен период ще се оценява бизнес планът на фирмите по оста разходи-ползи и проектите ще се одобряват с резултати от извършения износ и платените данъци.

„Фирмите трябва да са наясно, че ако не покрият 75%, а дори 74% от тези показатели,  ще се наложи да връщат средства след финансова корекция", каза той. Ганчев е убеден, че по този начин ще се изпълняват само качествени проекти.

Деница Николова, управляващ партньор на ИЮ Консулт, го подкрепи и препоръча да не се залагат изкуствени критерии, заради които проект на „иновативна баничарница“ може да получи 80 точки, а "блестящ иновативен проект" да получи по-малко. Тя препоръча оценката на проекта да се прави, като се вземат предвид патентите, но те да са релевантни  на високотехнологичните иновации.

“Като консултанти очакваме в страната да дойдат нови инвеститори, но България все по-често губи конкурентно предимство в сравнение с Централна и Източна Европа“, защото дори възнаграждението на нашите специалисти изостава", смята Юлиян Михов, директор "Бизнес развитие" за Югоизточна Европа в ПрайсуотърхаусКупърс.

„През миналата година не успяхме да привлечем в страната два големи френски конгломерата, които предпочетоха  Полша и Сърбия. Осъзнахме, че чуждият бизнес не знае нищо за България. Трябва да се насърчи аутсорсинг дейността, която носи добавена стойност. Има няколко механизми за насърчаване – директен данъчен кредит, както и намаляване на разходите“, посочи част от тях Михов.

По думите му задача №1 на новото правителство е да намери такива мерки, които стимулират хората в развойната дейност.

За пример той даде Румъния, където специалистите в ИТ индустрията  са освободени от лични данъци.

Юлиян Михов е убеден, че Brexit е добра новина  за индустрията, защото ще расте броят на британските фирми, които прехвърлят дейността си в ЦИЕ.

Според Пламен Цеков, член на борда на директорите на Българската аутсорсинг асоциация и изпълнителен директор на ScaleFocus, сертификатът за инвестиция клас А по Закона за насърчаване на инвестициите е добра мярка за оценка на българските софтуерни компании.

„Сега секторът е в бурен растеж, но трябва да се помисли по какъв начин това да се свърже с авторските права и създаването на представителства на фирмите зад граница. Трябва да има държавна политика и тогава можем да говорим за добавена стойност по цялата верига на експортната икономика“, посочи той.

Изпълнителният директор на ScaleFocus е на мнение, че за бъдещото развитие на ИКТ сектора могат да се създадат мини тех паркове в Пловдив, Варна и Бургас, където бизнесът да се развива на местно ниво и "ще спре притокът към столицата, която е пренаситена технологично“.

Цеков напомни, че секторът е силно експортно ориентиран, но в последните години недостигът на квалифицирани кадри се превръща в едно от основните предизвикателства пред него.

“Основният проблем е с привличането на специалисти мигранти извън ЕС, но приземяването им в българската бюрокрация е тежък процес, а страната ни не е привлекателно място за таланти от средно управленско ниво, от които се очаква растеж на фирмата“, коментира той.

За положително развитие съобщи икономическият министър Теодор Седларски, който информира, че в диалог със социалното министерство се обсъжда намаление на срока за получаване на „синя карта“, който сега е четири месеца.