Работодатели поискаха спешно работници от Молдова, Украйна и Армения

България изостава в привличането на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез “зелена карта”. Това написа в писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която настоява за спешни мерки за облекчаване на достъпа на чуждестранни работници чрез сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения.

Писмото е изпратено и от името на работодателските организации, които членуват в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

От браншовите организации посочват, че са притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика.

“Въпреки че законодателството на ЕС по отношение на висококвалифицираните работници от трети страни се разви през последните години въз основа на въвеждането на Директивата за синята карта, все още прекомерната бюрокрация и често завишените изисквания спират нейното пълноценно прилагане”, посочват от организацията на Васил Велев.

Българските работодатели смятат, че българското правителство в лицето на Министерство на труда и социалната политика трябва да започне преговори с Молдова, Украйна и Армения за привличане на висококвалифицирана работна сила.

Според тях това може да се осъществи с въвеждане на “зелена карта” за привличане на имигранти от конкретни трети страни и за пример дават Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г.

Друг вариант за осигуряване на квалифицирани работници е „карта за реинтеграция на лица с български произход”, която да даде право на българите зад граница да се установят и да започнат да работят в нашата страна, какъвто опит по прилагането ѝ има Полша.

Трети вариант е „да се сключат двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др., подобно на всички останали страни-членки.

Работодателите смятат, че са необходими мерки, включително законодателни, за облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, които да компенсират емиграцията и да променят, поне временно и отчасти, неблагоприятните тенденции в пазара ни на труда.

След задълбочено проучване на опита в различни европейски държави, те твърдят, че България вече закъснява с преговорите и приемането на процедури за привличане на специалисти от трети страни.

“Например Молдова има подписани шест двустранни споразумения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.). Считано от 2009 г., България има подписан договор с Молдова за социално осигуряване, който само би улеснил подписването на двустранно споразумение за обмен на работна сила”, посочват от АИКБ.

Те са проучили, че структурата на работниците, които имат желание да работят зад граница, са предимно млади хора от икономически активното население на Молдова, като с най-висок дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години. Сред тях са лицата с квалификация, а отличителен белег на миграцията от Молдова е, че значителна част от тези, които напускат страната, са сравнително добре образовани – 28% от всички мигранти са завършили университети, 63% са със средно образование или професионално/техническо образование.

Броят на молдовски мигранти е около 600 хил., като от тях около 109 хил. са в сезонна заетост.

По сключените спогодби например 88 хил. работят в Руската федерация, 7700 - в Италия, показват данните на АИКБ.

Работодателите дават за пример и Армения, която също има подписани няколко споразумения за износ на работна сила – Спогодба за временна заетост на граждани за работа извън техните страни между Армения и Беларус от 2000 г. Друга спогодба е подписана от 1995 г. между правителствата на Украйна и Армения за работа извън границите на техните страни. Основната дестинация за емиграция от Армения през последните години е Русия. Годишно между 50 хил. и 60 хил. арменци започват работа в чужбина, като по-голяма част от този поток (93-97%) се насочва към Русия, САЩ, Украйна и дори към Турция.

От АИКБ напомнят, че България също има сключена спогодба за социално осигуряване с Украйна.

“В началото на 2017 г., при среща между служебния министър на труда Гълъб Донев и представители на национално представителните организации на работодателите беше посочено, че има предприети стъпки към подписване на спогодба с Украйна, но към днешна дата от страна на МТСП не е постъпвала друга информация.

За сравнение, други страни членки от последните вълни на приемане в ЕС отдавна сключват спогодби за приемане на работна сила от други страни. Например през 2009 г. Словакия сключва споразумение за наемане на висококвалифицирани лекари от Украйна, от 2010 г. Словения наема висококвалифицирани работници от Босна и Херцеговина на базата на сключено двустранно споразумение, Чехия има споразумения и сътрудничи успешно с Украйна и Словакия, Полша има споразумения с Украйна и Беларус”, изброяват добрите примери от АИКБ.