Ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива в ЕС

В периода 2011-2015 г. ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива в ЕС, като при разходите за полиция и съдебна система разликите са значителни. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Традиционно бюджетът на полицията и съдебната власт предизвикват сериозна обществена критика по отношение на работата си. Бюджетът на МВР се увеличава всяка година, като в рамките на текущото му изпълнение също се гласуват допълнителни разходи. Докато разходите за полиция в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, то качеството на предоставяните услуги се оценява с около 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средната за ЕС цена.

Другата „болна” тема са резултатите от работата на съдебната власт. При ежегодно увеличение на бюджета ѝ, включително допълнително отпусканите средства в рамките на текущата година, трудно може да се каже, че резултатите се подобряват. Това се вижда както от ежегодните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, така и от призивите на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа, която да подобри защитата на правата на собственост в страната.

В този контекст не е изненада, че в последното издание на международния индекс „Право на собственост” България бележи историческо дъно на оценката си. И докато качеството на тези услуги се влошава, средногодишните разходи в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0,7% от БВП в периода 2014-2015 г.

Същевременно средногодишните разходи в ЕС за съдебната власт се свиват от 0,4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0,3% от БВП в периода 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България в периода 2011-2015 г. качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията). 

При останалите разгледани от ИПИ функции разходите традиционно са под средните в ЕС, с изключение на разходите за „Изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности”, които са около средните нива.

Въпреки близките разходи по тази функция резултатите са с около ¼ по-ниски в сравнение със средните в ЕС. Нещо повече – както при тази функция, така и при здравеопазването, социалните дейности и пенсиите, качеството на предоставяните услуги намалява през разглеждания период на фона на увеличаващи се разходи. Това не е изненада, тъй като дебатите около държавния бюджет обикновено се водят само около това колко средства са необходими за тези функции, но няма информация за необходимостта и качеството на съответните услуги, посочват от ИПИ.

Въпреки че всяка година се приемат програмни бюджети, които предвиждат финансирането на дадена административна структура да зависи от изпълнението на определени програми, изпълнението им е проформа, а оценка за ефектите от съответните програми липсва, констатират от Института.

Предвид това, че България е с най-ниския БВП на глава от население в ЕС, ограниченията пред бюджета са най-сериозни. От направения преглед се вижда, че разходната политика в разглежданите шест функции не цели повишаване на ефикасността на услугите, напротив. Това очевидно не се дължи на политическата криза от 2013-2014 г., тъй като резултатът и през 2015 г. остава непроменен – ефикасността на публичните разходи не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на конвергенция към европейските икономики.

Като индикатори за качество на публичните услуги ИПИ е използвал няколко източника на информация – оценките от класацията Доклад за глобалната конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен потребител и статистиката за доходите и условията на живот на Евростат.