Заплащането отказва базработните от активно търсене на работа, твърди експерт

Основна причина хората да се отказват от активно търсене на работа е заплащането, заяви пред БНР проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения.

Темата ще бъде обсъдена днес в рамките на проект "Демотивираните българи", като проф. Ганчо Ганчев е модератор на събитието.

Той обясни демотивацията така: „Причините са много. Основната причина е заплащането, като повече от половината от изследваните казват, че при едно по-високо заплащане биха се включили в пазара на труда. Втората основна причина са образованието и квалификацията. Има голяма група хора, които нямат подходяща квалификация, за да участват по някакъв разумен начин на пазара на труда“.

Експертът посочи и други причини, свързани със семейство и заболявания.

Той даде пример с българин, който работи у нас в селското стопанство или  друг не много производителен сектор и получава заплата 500-600 лева. Когато същият българин бере ягоди в Англия, получава много по-голямо заплащане. Т. е. заплащането зависи не толкова от мотивацията на съответната личност, а технологията и организацията на труда и е проблем на бизнес стратегията.

„Така че ниската производителност е функция предимно на бизнеса – лоша стратегия, лош маркетинг, лоша организация“, казва експертът.

Според него науката е специфичен сектор, който през последните години у нас беше забравен.

„Няма никаква стратегия за обвързването на науката с бизнеса, за инвестиране в науката и действително, специално хората в БАН, а и във висшите учебни заведения, са оставени на една много ниска работна заплата.  Това, което чувам, е, че те самите трябвало да проявят инициатива. Но бизнесът е нещо друго, не бива да бъркаме професията на учения с бизнесмена“, препоръча проф. Ганчев.

Той смята, че за да има връзка между двете, трябва да има междинно звено, което да помага научните идеи да се реализират в практиката, което е дело на професионални бизнесмени.

Според проф. Ганчев цифровите технологии могат да помогнат за решаване на проблема с демотивираните – те да могат да работят вкъщи или по-лесно да търсят работа.

Необходими са и държавни политики, а демотивираните по думите му около 300 хил. души са потенциална работна сила. „Бизнесът би следвало да инвестира пари за проучване на този пазар и да намери начин да привлече тези хора“, препоръча той.

Българите, които повече от година са без постоянна работа и не търсят такава, са 10% от трудовата сила у нас и могат да се превърнат в голям ресурс за икономиката, каза пред bTV бившият социален министър Ивайло Калфин. Той потвърди, че става въпрос за 300 хил. души.