За трета поредна година община Бургас е лидер по електронно управление

За трета поредна година община Бургас е лидер по електронно управление. София запазва второто си място от миналата година, а Габрово прави скок от десет места благодарение на новия си сайт. Община Шумен е на четвърта позиция, след като беше на 23-та  през миналата година. На последно място е община Монтана, която и миналата година е била на тази позиция.

Това съобщи Драгомир Белчев, финансов директор в Института за икономическа политика (ИИП), който заедно с екипа си работи по класацията на 27-те най-големи общини, които са и областни центрове, в България. Той представи третото годишно изследване на дигиталното присъствие на местните администрации, което оценява общинските интернет страници по 111 критерия в пет категории: сигурност и защита на личната информация, приложимост, съдържание, предлагани услуги, гражданско участие и социална ангажираност, предава БТА.

Методологията на изследването е американска, но видоизменена с компоненти, които да отговарят на нашата действителност. Изследването е осъществено с подкрепата на Посолството на САЩ.

Анализаторите от Института обявиха, че най-голям напредък има в предлаганите услуги и в използваемостта на общинските сайтове. Има обаче какво да се желае по отношение на сигурността и защитата на личната информация.

Според тях технологиите се развиват по-бързо от скоростта, с която те се прилагат от местните администрации.
Един от изводите е, че все повече общини успяват да идентифицират значението на сайтовете.

По индикатор "сигурност и защита на личните данни" първите три места в подреждането си поделят София, Бургас и Шумен, а Пазарджик е в дъното на класацията. Сред проблемите по този показател изследователите посочват, че най-често като защита на личните данни се разбира изброяване съответните закони.

По индикатор "използваемост" най-добре работещите общински сайтове са на София, Варна и Стара Загора.
Условията сайтът да е използваем са лесната навигация, наличието на форми за попълване на обратна връзка и инструменти за търсене на информация.

По индикатор "съдържание", което дава информация за наличие на публични документи, достъп за хора с увреждания, обяви за работни места, данни за работата на общинските съвети и директен контакт, Бургас отново се оказва лидер.

Изследователите са на мнение, че по принцип голяма част от информацията е налична, но е по-трудно достъпна. Те дават като пример липсата на описание на задълженията на дирекциите на общината, което затруднява хората към кого да се обърнат при проблем. За общинските съвети се оформя тенденция дейността им да бъде обособена в отделен подсайт, разширява се и възможността за пряко предаване на заседанията.

По индикатор "предлагани услуги", сред които справки по електронен път в регистри, електронно плащане на такси, данъци и издаване на разрешителни, удостоверения и справки, София, Стара Загора и Габрово са на първите места, а Видин и Монтана - на последните.

Изследователите отчитат липсата на интегрирани системи за плащане на услуги, защото гражданите използват други платформи, докато директно през сайта на общините достъпът е затруднен.

По индикатор "гражданско участие и социална ангажираност", който отразява възможностите, предоставени от общините за обратна връзка и въвличането на хората в управлението и вземането на решения, лидери са общините Бургас, Плевен и Перник. Изследователите изтъкват като проблем, че при повечето общини липсва анкета за оценка на удовлетвореността след ползване на определена услуга или в сайта не е възможно директно обсъждане.

В индикатора са включени и профилите в социалните мрежи, но едва 16 общини от изследваните 27 имат профил във Фейсбук.

В пилотното изследване на Института „Мониторинг на онлайн финансовата отчетност на общините за последните три години“ се анализира доколко местната власт споделя информация за финансовото си състояние с хората и доколко информацията е достъпна до тях.

Мариана Трифонова, старши експерт в Института, обясни, че са били изследвани финансови данни от годишните финансови отчети на 27 общини, които са и областни центрове, за периода 2014 - 2016 г., като се има предвид информацията, поместена на сайтовете им.

Докато за отбрана и сигурност местната власт отделя средно 1,5% от разходите си, средствата за природни бедствия, например, са много малко и това може да се окаже проблем при справяне с извънредни ситуации, констатират изследователите. За това перо например в Добрич, Разград и Търговище се отделя едва половин процент от разходите, докато във Варна - 4,4%, което според анализаторите от ИИП се дължи на факта, че градът е морска столица и граница.

Изследователите констатират, че най-голямото перо от разходите на всички изследвани общини е за образование.

Всички общини изпълняват законовите си задължения и онлайн публикуват годишните си финансови отчети, като в Община Габрово например се представя съкратена версия на годишния финансов отчет във вид на презентация, отбелязват от Института.