2017 г. през погледа на бизнеса – слаб растеж за фирмите в България

През 2017 г. българските предприемачи отчитат слабо подобрение на оценката си за бизнес климата в страната, като в същото време превес имат тези, които не са удовлетворени от бизнес средата. Самите мениджъри оценяват състоянието на предприятията си като стабилно със слаб растеж. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българската стопанска камара (БСК) “2017 – през погледа на бизнеса“.

Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. Сред 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата.

Като цяло оценката на българските предприемачи за бизнес климата е, че се подобрява, въпреки че се увеличава делът на тези, които заявяват, че няма промяна, а една трета от анкетираните отчитат влошаване на бизнес средата.

Общата тенденция е към подобрение на бизнес средата, коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев.

Причините българските предприемачи да не са удовлетворени от условията за бизнес са пречки около участието в обществени поръчки, ниската степен на одобрение на съдебната власт, както и разширяващата се корупция.

Бизнесът оценява като негативни намеренията на управляващите за ограничаване на плащанията в брой до 5000 лв. (63% неодобрение), както и увеличението на осигурителните вноски (77% неодобрение). Достъпът до кредитиране остава сериозен проблем, огромни са и дефицитите по отношение на намирането на качествена работна ръка.

Както и през миналата година, бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на страната ни в еврозоната – 43% одобряват подобна стъпка, 41% са против, а 16% се затрудняват да преценят.

Подкрепа срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в личните документи (85%), за премахване на т.нар. „клас прослужено време“ (73%) и за отмяна на минималните осигурителни прагове (58%). Одобрение има (66%) и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии, а не по административен път, както е в момента.

Темата за обществените поръчки е чувствителна за бизнеса - 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки, от останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите.

Тазгодишната анкета на БСК включва въпроси и във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Оценките на мениджърите са умерено песимистични - по-малко от една трета смятат, че бъдещото европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент.

Що се отнася до оценката на бизнеса за институциите в България, най-високо са оценени омбудсманът на (72,2%), президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%). По традиция с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).

Тревожен е фактът, че според 58,2% от участниците в проучването корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.).

Едва за 11,4% през 2017 г. от запитаните се подобрява достъпът до правосъдие, при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.

Положителна тенденция спрямо предходната година е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.

Достъпът до кредитиране през тази година остава проблем - по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Що се отнася до общото развитие на икономиката, спрямо предходните две проучвания, тази година оптимизмът надделява - 41% от анкетираните очакват икономически ръст, но точно толкова са и реалистите, според които няма да настъпи промяна. Най-малко са песимистите (17%), според които е възможен спад в икономическото ни развитие. За сравнение, през 2015 г. техният дял е бил 40%, а през 2016 г. – 25%.

През изминаващата година предприемачите са загубили част от оптимизма си за състоянието на фирмите спрямо предходното изследване, показва анкетата. Най-много (44%) са отговорили, че не е настъпила промяна в тази посока, а 27% отчитат влошаване. 28% декларират положително изменение в показателите на фирмите, но през 2016 г. позитивните оценки са били 31%.

През 2017 г. с около 10% е по-малък делът на фирмите, отчели намаление на обемите на производство и продажби, а делът на деклариралите увеличение се запазва. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен на годишна базда.

И тазгодишното проучване показва нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти. Въпреки че ако през 2016 г. класацията на инвестиционните приоритети беше „човешки ресурси – нови мощности – нови продукти“, то през 2017 г. най-голям ръст бележат инвестициите в нови продукти, следвани от човешките ресурси.

Настоящата година се характеризира с най-голям процент на ръст на задълженията на бизнеса към финансови институции, а задълженията към бюджета, към персонала и към контрагенти намаляват спрямо предходната година.

Слабо подобрение спрямо 2016 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания, макар че все още е висок процентът на нарастване (32%) на неполучените вземания от контрагенти. Сериозно намаляват несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия. Притеснителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година се увеличава почти двойно – от 28% през 2016 г. на 41% през 2017 г.