Президентът наложи вето върху антикорупционния закон

Не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали, заявява в мотивите си Румен Радев. Уредбата от приетия закон предвижда, че сигнали за корупция или за конфликт на интереси на лице, заемащо висша публична длъжност, се подават до Комисията. Същевременно  не е променена разпоредбата от Закона за администрацията, която посочва, че Главният инспекторат на Министерския съвет разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт. Налице е неяснота кой всъщност е компетентен да разглежда сигналите за корупция и конфликт на интереси. Подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност. Приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала.

В материята за конфликта на интереси стъпка в правилната посока е направеното в чл. 74, ал. 2 от приетия закон обединяване на процедурата по установяване и по санкциониране. Независимо от това обаче съществен недостатък на уредбата е въвеждането на децентрализирано установяване на конфликт на интереси. Вместо на един орган - Комисията, приетият закон възлага това на многобройна група органи. Децентрализираният модел за установяване на конфликт на интереси не гарантира политически неутралитет и безпристрастност на установяващите конфликт на интереси, пише държавният глава.

Подходът за декларирането конфликта на интереси и за административнонаказателната отговорност да се „прилага съответно“ и за лицата, които не заемат висши публични длъжности поражда сериозни проблеми. Президентът счита, че уредбата няма да подобри, а ще затрудни дейността по установяване на конфликт на интереси.

Глава девета „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности“ е един от примерите за концептуалния дефицит на приетия закон, отбелязва Радев. Липсата на яснота за съдържанието на използваните в Глава девета понятия дава възможности за различни тълкувания и предприемане на репресивни мерки, като създава риск от използването им за оказване на натиск върху широк кръг лица, включително и на ключови длъжности в държавното управление.

Предвидената възможност за използване на специални разузнавателни средства, без да се конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба. Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления, пише още в мотивите към ветото.

В приетия закон няма съществени промени в сравнение със съществуващия сега модел на управление на отнетото имущество. Управлението на отнетото имущество е в правомощията на междуведомствен съвет, който като колегиален орган трудно би бил в състояние да постигне бързина и оперативност в дейността си. Съществен пропуск е липсата на уредба как се управлява отнето имущество в някои специфични хипотези, например при търговско предприятие, чиято стойност може да бъде съществено намалена при лошо управление, както и при отнемане на ценни книжа.

Противодействието на корупцията не може да се ограничи само до дейности по деклариране на имущество и интереси, проверка на имущественото състояние, установяване на конфликт на интереси и отнемане на имущество. Тези мерки са важни и са се прилагали досега, но не са достатъчни, посочва президентът. Очакванията на българското общество са за бързи и ефективни резултати в борбата с корупцията. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване, завършва мотивите си за ветото Румен Радев.