Българска компания ще доставя електрически коли за Uber в Румъния

Българската компания за електромобилност „Елдрайв“ става партньор на американския технологичен стартъп Uber за новия му проект UBERGreen в Румъния.

По време на пресконференция в Букурещ стана ясно, че компанията на Дара Косровшахи ще добави нов сегмент в северната съседка – UBERGreen. Колите ще са изцяло електрически, а българската компания е избрана за партньор за доставката на електромобилите. Тя вече се е заела с изграждане на инфраструктура от зарядни станции в Букурещ и големите градове в Румъния, а първите 20 електромобила за новата услуга вече са в движение, като „Елдрайв“ ги е предоставил на шофьорите  на Uber.

„Това партньорство е от основно значение за регионалното присъствие на Елдрайв“, коментира Мартин Заимов, управител на румънския офис на компанията, цитиран в прессъобщение.

„Започваме с 20 електромобила, но се надяваме бройката им да достигне няколкостотин коли в много кратки срокове. Освен автопарка от електромобили ще изградим и мрежа от зарядни станции в Букурещ и големите градове в Румъния, която адекватно да обезпечи придвижването с електромобил“, допълни още той.

„Елдрайв“ е в напреднал етап и за изграждането на мрежа от зарядни станции с национално покритие в България. В края на миналата година компанията подписа стратегическо споразумение със Shell България за изграждане на бързозарядни станции на 16 обекта от търговската мрежа на Shell. По този начин „Елдрайв“ се превърна в най-големият оператор на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили в страната и единственият оператор с национално покритие.

В мрежата на компанията има над 100 точки за зареждане в страната, а първата зарядна станция на „Елдрайв“ в Румъния вече е факт. 

Бранда „Елдрайв“ на територията на Югоизточна Европа се управлява от “еМобилити интернешънъл“ АД. Дружеството изгражда и управлява инфраструктура от зарядни станции за електромобили и предлага различни схеми за краткосрочно и дългосрочно наемане на електромобили. Компанията предоставя и първата в България услуга за споделени пътувания с електромобили - SPARK. „еМобилити“ притежава най-големия автопарк от електромобили в страната – над 100 автомобила, а плановете на дружеството са до края на 2018 г. автопаркът да достигне над 200 автомобила и да бъдат изградени над 300 точки за зареждане на електромобили в България и региона.

В началото на месеца пък стана ясно, че Uber е платила тройно повече данъци от 9-те най-големи таксиметрови компании в Букурещ. Сумарно най-големите таксиметрови компании в столицата на Румъния са платили малко над 13 хил. евро данък печалба за 2016 г., а Uber, която понастоящем оперира само на територията на румънските градове Букурещ, Тимишоара и Клуж, е заплатила данъци за 40 хил. евро, показва проучване на румънското списание Business Magazine. 

Uber навлезе в България с услугата си UberХ на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правеха заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяваха контакт и си поделяха част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Това обаче предизвика негативна реакция на таксиметровия бранш и антимонополният регулатор КЗК забрани приложението. 

В края на септември 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики". Към този момент компанията имаше около 40 хил. потребители в София.

ВАС се произнесе обаче само процедурно относно незабавното изпълнение на решението на КЗК без да се произнася по съществото на спора. Предстои съдът да разгледа по същество жалбата на Uber срещу решението на КЗК. С други думи, ВАС на практика все още не е решил дали Uber нарушава законите на България, или не.  

В средата на ноември 2016 г. в студиото на Bloomberg TV Bulgaria управителят на компанията за България Димитър Радуков каза, че решението на КЗК за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за Европейския съюз (ЕС), който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава.