Горенето на RDF отпадък в София предизвика конфликт между община и граждани

Стефан Димитров, който стои зад проекта AirBG, припомни процедурата на Европейската комисия срещу България заради мръсния въздух в големите градове. Той попита дали ще се измерват емисиите на определени вещества във въздуха и какъв ще е ефектът от извозването на отпадъка с камиони, дали ще бъдат горени отпадъци на други градове, къде ще бъде извозван опасният отпадък и каква е стойността на депонирането му.

За първи път в общината има възможност да направи топлофикация поне малко независима от външни доставки, каза тя. Инсталацията за RDF е заместваща на вече съществуваща мощност. Така по думите й замърсяването на въздуха ще намалее след четиристепено очистване на димните газове, каквото ще се приложи за първи път в България.

„Лъжете, в газа няма живак, а в боклука има“, крещяха обаче участници в обсъждането.

Йоана Христова увери, че няма да се горят отпадъци на други градове или промишлеността и обектът постоянно ще бъде наблюдаван от Европейската комисия. Тя допълни, че още през 2015 г. е имало три обсъждания на екооценката (ОВОС).

Не цялата пепел е опасен отпадък, каза Христова. 36 хил. т годишно тъмна пепел ще отиват на депо „Враждебна“. Опасният отпадък – летящата пепел - ще се депонира в Германия. Разходите за транспорт са включени в прогнозата за 6,9 млн. евро оперативни разходи годишно.

Ася Стоянова обърна внимание, че гражданите нямат доверие нито на общината, нито на топлофикационното й дружество.

Фините прахови частици, излъчвани от топлофикацията, ще намалеят с 9,6%, каза Йоана Христова. По думите й София е постигнала 17% депониране на отпадъците и построеният завод е постигнал целта си.

Тъй като накрая пепелта ще се пречиства с кондензация, ръководителят на проекта Васил Петров обеща да няма никакви отпадъчни води и безотпадна технология.

Йоана Христова заяви, че инсталацията годишно ще отделя много по-малко диоксини, отколкото отделя за 24 часа една скара на ресторант.

Всички тези аргументи не успяха да убедят представители на неправителствени организации, които шумно показваха несъгласието си и определиха случващото се като „нова далавера за 67 млн. лева“.

Имаше мнения, че във въздуха ще се отделят канцерогенни вещества.

Тази инсталация със сигурност ще влоши въздуха, заявиха недоволни граждани. Имаше и такива, които бяха съгласни да се изгради инсталацията, но изразиха опасения дали наистина заложените параметри за пречистване ще бъдат спазени. Множество забележки бяха отправени към общината заради недостатъчната публична информация по проекта.

На въпрос на Investor.bg защо трябваше столичани да плащат 5 млн. лв. годишно на циментовите заводи Петър Трайков изчисли, че, ако RDF отпадъкът отива в депо, таксата за депониране за 3 г. в периода 2017 – 2020 г. ще е 12,6 млн. лева. Допълнително за използването на депото общината ще плаща за този период 9,7 млн. лева, а освен това сметището ще се запълва по-бързо и ще се наложи изграждането на ново.

Той допълни, че изграждането на инсталацията в момента не е възможно заради обжалването на екооценката в съда, започнало още през 2015 г.