Едва 4% от българите са променили сериозно навиците си с цел опазване на природата

Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяванено, сечта и измирането на горите - 73%. 66% пък се опасяват от нарастването  на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.

Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитници, докато 30% са на обратното мнение.

Тук социолозите отчитат престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неминуемо повишава отговорите на природозащитниците, без те реално да пазят природата.

Хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46%.

Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.

В този контекст са били отправени и въпроси за конкретните стъпки, които са направени от страна на българите. 26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид и нивото на възможностите за рециклиране на отпадъци. 22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти.

72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят.

Две трети от българите спестяват вода. Това са основно по-възрастните хора и причината вероятно е по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка.

41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценят.

Изследването е проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“ между 1 и 8 февруари 2018 г.