Новите цифрови технологии имат потенциал да направят революция в земеделието, заяви европейският комисар по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел на форума "Заедно за силно цифрово земеделие".
Предизвикателствата пред земеделците в Европа са огромни: от тях се иска с по-малко да произвеждат повече и по-добре, да се справят с фактори като климатичните промени и глобалните пазари и всичко това в условията на цифрова трансформация, коментира тя.
Комисарят припомни, че остава сериозна цифрова пропаст между селските райони, където едва 40% от домакинствата в Европейския съюз (ЕС) имат достъп до бърз широколентов интернет. Докато в градските райони такъв достъп имат 76%.
Липсата на свързаност има висока цена, включително за земеделието, изтъкна Мария Габриел и декларира, че цифровизацията на сектора е приоритет на Европейската комисия.
Тя съобщи, че в рамките на следващата работна програма по стратегията Хоризонт 2020 за периода 2018 – 2020 г. над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на земеделието.
Агроминистърът Румен Порожанов съобщи, че ще се заеме със стратегия за цифровизация на българското земеделие веднага, след като приключи европредседателството. Стратегията ще обхване както големите, така и малките стопанства. Такава стратегия вече има в Унгария, стана ясно на форума.
За бъдещата многогодишната финансова рамка на Евросъюза Порожанов коментира във връзка с Brexit очертаващия се дефицит от 20 млрд. евро годишно. Най-вероятно ще последва ръст на вноските на държавите членки над сегашния 1% от БВП.
Агроминистърът съобщи още, че по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) фермерите ще могат да кандидатстват от есента с проекти за иновации по мярка мярката 16.1. Бюджетът е 20 млн. евро, с таван за един проект 1 млн. евро.
„Към 2020 година девет от десет работни места ще изискват дигитални умения“, заяви министърът на българското председателство Лиляна Павлова.
Електронното земеделие е един от инструментите по пътя към устойчивост, коментира на форума представителят на FAO Реймънд Йеле. Той припомни прогнозата, според която населението на планетата ще достигне 10 млрд. души 2050 г. В същото време проблемите с глада се задълбочават - от 707 млн. души, засегнати през 2015 г., се очаква да нараснат на 880 млн. души.
Политиците в Европа разбират, че ИКТ технологиите може да доведат до по-устойчиви приобщаващи хранителни системи. В същото време трябва да се справим с проблемите с климата, които могат да се отразят на хранителната сигурност, коментира експертът.


МЗХ, БАБХ, КЗП и НАП влязоха в търговските вериги
Черно море приема Локо Пловдив на "Тича" за Купата на Елита
Прибраха над 1500 литра ракия при проверки в Добричко
Арестуваха четирима варненци за участие в група за инвестиционни измами и пране на пари (СНИМКИ)
Строят многоетажен общински паркинг в ромското гето на Варна
Рубио: Украйна нямаше да съществува без помощта на САЩ
Първи случай на ебола в Нигерия от 12 години предизвика призив за помощ
Дженсън Хуанг е прав за Великобритания
Шест графики показват основните фактори за развитието на китайската икономика
Навлизането на AI на валутния пазар поставя регулациите под въпрос
Rolls-Royce превръща капризите на милионерите в автомобилно изкуство
Страничните огледала отново са основна мишена за крадците
Eто защо трябва да се сменя и маслото на скоростната кутия
Toyota почете 75 години Land Cruiser с ексклузивен модел
Subaru е готов със своя собствена система за електромобили
ЦИК реши все пак да слага печат на машинните разписки
КТ "Подкрепа" излиза на протест заради АПИ
Русия освободи американския гражданин Стивън Хъбард
Български пробив в диагностиката на рака на простатата беше представен на световен конгрес във Виена
Проданов за КС и бюджета: Победа за финансовата стабилност
преди 8 години Докато всички правят прогнози за вредите от евентуалното бъдещо глобално затопляне, много малко мислят за рисковете от възможното глобално застудяване.Вредите от глобалното застудяване може да са много по-големи от предполагаемото глобално затопляне. При глобалното застудяване ще намалеят добивите на земеделска продукция и ще се налага строежа на огромно количество оранжерии, отопляването и осветяването им.Енергията за тях няма как да дойде от вятърните електроцентрали, защото те не работят при студено време (перките се вледеняват, няма вятър). отговор Сигнализирай за неуместен коментар