Делото срещу 13-те имами влезе и в доклад на Държавния департамент

Българската конституция осигурява свобода на религията и религиозните групи могат да изповядват религията си, без да се регистрират. Това се припомня в частта за България в доклада на Държавния департамент, посветен на състоянието на религиозните свободи по света през изминалата година.

В документа се допълва, че онези религиозни групи в България, които се регистрират, получават известни ползи, в това число и правото да получават държавно финансиране, да отварят училища и болници, да се ползват от данъчни изключения във връзка с данъците върху собствеността.

В доклада се припомня още, че конституцията признава източноправославното християнство за традиционна религия и законът освобождава Българската православна църква от регистрация. 

В раздела за България се споменава и повторното дело срещу 13-те регионални мюсюлмански лидери, обвинени в разпространение на салафитски ислям, което продължава, както и процесът срещу 14-те ромски мюсюлмани, обвинени в пропагандиране на антидемократична идеология, подстрекаваща към война, и подпомагане на чужди бойци. 

От документа става ясно, че мюсюлмани, мормони и Свидетели на Йехова съобщават за случаи на физически атаки, тормоз и заплахи срещу членове на техните общности. През юни Европейският съд за човешките права пък постанови, че правителственият отказ за регистрация на молбата на мюсюлманската общност Ахмадия представлява нарушения на религиозните свободи, се казва още в частта за България на доклада, съобщава БТА.

В документа се припомня, че училищата продължават да забраняват носенето на религиозни символи. Малцинствени групи съобщават за нарастващи забрани на местно ниво за разпространение на религиозна литература и спечелване на нови привърженици. Мюсюлманската общност съобщават за трудност при получаване на разрешителни за строеж на нови места за култ и при реституция на имущество, конфискувано от комунистическия режим. Протестанти и други малцинствени религиозни групи са сигнализирали за дискриминация от страна на правителствени представители.

Еврейски организации пък са изразили безпокойство от неуспеха на правителството да преследва нарастващия антисемитизъм в социалните медии. Неправителствени организации и малцинствени религиозни групи са изразили безпокойство от предложения за нормативни актове, ограничаващи религиозните дейности, се казва още в документа. 

В частта за България се посочва още, че българското правителство е установило позицията на национален координатор за борба срещу антисемитизма и е приело работната дефиниция за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста, се казва в частта за България.