Влизането в Банковия съюз ще подобри доверието в икономиката на България

България не бива да роптае срещу изискването да участва в Банковия съюз по пътя към присъединяването към еврозоната, защото това ще подобри доверието в икономиката ѝ. Това каза проф. Ганчо Ганчев, преподавател в катедра „Финанси“ в Югозападния университет, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

„Решението на правителството за придвижването към еврозоната е правилно. Основната причина е това, че ни е крайно време да излезем от механизма на валутен борд, който е крайно ограничаващ. Така че идеята е правилна, но въпросът е в каква степен ЕЦБ и ЕК ще подкрепят това желание на България“, коментира проф. Ганчев.

Според госта формално те нямат основание да ни отказват, тъй като изпълняваме Маастрихтските конвергентни критерии, за разлика от повечето страни от еврозоната. Единственият „препъникамък“ се очертава участието в Банковия съюз, което, от гледна точка на формалните критерии, не е изискване. Това е част от политиката на ЕЦБ да подобри равнището на банковия надзор в еврозоната.

Тъй като Банковият съюз засяга по-големите транснационални банки, чиито дъщерни дружества са в България, по-големите банки на практика са част от този надзорен механизъм в рамките на еврозоната.

„От друга страна, за нашата икономика би било добре да имаме допълнителна гаранция за тези банки, защото след краха на КТБ има някакво известно недоверие извън страната в нашата банкова система. Така че влизането в Банковия съюз и подобряването на надзорните практики у нас би било добро за подобряване на цялостното доверие в нашата икономика“, заяви преподавателят.

„Възможността за макроикономическо регулиране е сведена до нула, което е много съществен недостатък и една от причините да имаме по-бавен растеж в сравнение с всички останали източноевропейски страни и останахме единствената страна с валутен борд в ЕС. Другите страни се отказаха от това, поради причината, че той е ограничаващ механизъм, намалява свободата за провеждане на политики“, добави проф. Ганчев.

По думите му България е единствената страна, която реално има плосък данък.

„Всички останали имат необлагаем минимум. Това означава, че имате като минимум две скали – нулево облагане за хората с ниски доходи и плосък данък за другите", обясни той.

"Във всички страни се прилага концепцията за хоризонтална прогресивност – това означава, че имате плосък данък, но, манипулирайки с данъчната основа, признавайки някакви разходи за отглеждане на деца, свръзани с пътуване до работа, вие налагате по-ниско облагане на хората с по-ниски доходи, променяйки данъчната основа", продължи той. "Във всички страни, особено в Естония, този принцип се прилага. Тоест те прилагат прогресивност не като увеличават високите ставки, а като намаляват облагаемия доход на хората с по-ниски доходи. Ние сме единствената страна, в която тази концепция не съществува. Ние имаме най-несправедливото данъчно облагане в ЕС“.

Още от разговора вижте във видеото