Бизнесът vs. квотите за лица с намалена работоспособност

Въвежда се квотен принцип при назначаване на хора с трайни увреждания, според който работодатели с 20 до 49 работници назначават поне един човек с увреждане, с 50 до 99 – двама, със 100 и над 100 – 4% от средносписъчния им състав. Ако не се изпълнят тези квоти, работодателят внася всеки месец във фонда към Агенция за хората с увреждания такса в размер от 80% от минималната заплата за всеки неназначен човек с увреждане.
Това предложение обаче предизвика гласове на недоволство сред представители на бизнеса.

"Ние участваме активно в подготовката на закона, макар че не се работи в нормална среда. Не се работи достатъчно професионално, ние сме дали експертно становище от шест страници, малка част от него засяга тази тема, а има публичен натиск", заяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България пред Bulgaria ON AIR и уточни, че от Асоциацията са против запазване на ролята на ТЕЛК, като намират, че тя носи публични разходи при незадоволителни резултати.

Васил Долапчиев от Съюза на слепите в България изрази задоволство, че проблемът влиза във фокуса на общественото внимание и подчерта, че това е европейска практика и дори в Европа процентите са чувствително по-високи.

"Мисля, че трябва да запазим добър тон, на старта сме на силен дебат, трябва да намерим златното сечение по темата", заяви той.

Долапчиев очерта няколко спорни момента по приемането на закона в лицето на работодателя, който не е убеден във възможностите на хората с увреждания и дефицита в системата на подготовка на тези хора.

Според него проблемите трябва да се решават заедно и да се предложат решения.

Според Васил Велев трябва да се върви по линия на насърчаване на работодателите да наемат хора с увреждания, а не по линия на задължаване и санкциониране.

"При един многохиляден колектив 4%, както беше предложено, съпроводено със санкции, не е начин за решаване на проблема. Процентът се определя от министъра на труда и министъра на здравеопазването.
Работодателите нямат нужда от остен, а от подкрепа за работните места, които трябва да бъдат оборудвани по специфичен начин и от финансова подкрепа, за да се използва максимално работоспособността на хората с увреждания", категоричен е Велев.

По думите на Васил Долапчиев първо трябва да се извърви пътя на взаимно опознаване, а после да се преодолееят и наслагваните стереотипи.

"Трябва да повишим доверието сред хората с увреждания. Хората с увреждания трябва също да предложат качествена работна ръка. Това е дълга подготовка, работодателят не е социална служба. Но работодателите не трябва да гледат на хората с увреждания като бреме, а трябва да поемат своята корпоративна социална отговорност, трябва да поемат своята функция, чиято част е и квотният принцип", обобщи Долапчиев.

Повече от коментарите вижте във видео материала.